Архив за юни, 2009

Мадарският конник

23.06.2009

От няколко години имам възможността да пътувам сред красивите кътчета на България и смея да твърдя, че вече съм успял да пообиколя страната. Сред един от най-интересните обекти, които имах възможност да се насладя е Мадарският конник. Заех се да понауча това-онова за конника. Един вид да си проуча дестинацията. Сред любопитните неща, които научих е, че Мадарския конник е единствения скален релеф в Европа и че се улавя иранско културно влияние в него. Хипотезите за причините неговото построяване, както и кой е всъщност е изобразения конник, са доста. Според някои изследователи конникът е изсечен в скалата поради някаква голяма прабългарска победа, според други представлява фигура от прабългарския пантеон. Датата на изсичане също е спорна, но в повечето случаи се споменава VIII век и по-специално хан Тервел. В крайна сметка, след като събрах цялата тази информация ми стана ясно че за Мадарския конник май нищо не е сигурно. Като че ли главното за този обект е преди всичко възхищението от построяването му на значителна височина (над 20 м), както и безспорната му древност за българските мащаби.

Посещението на конника е сравнително лесно, просто трябва да се стигне до Шумен. От автогарата се взема минибус за село Мадара и оттам има само около 40 мин ход. Конникът е основната забележителност на района, но не и единствената. Горещо препоръчвам на всеки да се качи на платото от където може да се види не само самото село, но и Шумен и Шуменското плато в далечината. Мадарското плато предлага на посетителите си и възможност да видят Мадарската крепост. Разбира се, крепостта е по-скоро на ниво основи, но все пак това не пречи да се оцени по достойнство.

На връщане към Шумен разбира се, типично по български, нямаше как да не ми се случи нещо интересно. Нещата така се получиха, че нямаше удобен бус за връщане, както и влак. Наложи се да направим следната маневра: от спирка Мадара да хванем влака за Варна, после да се прехвърлин на влака от Варна за София и минавайки пак през Мадара (прескачайки гарата) да се завърнем в Шумен. С пълна увереност мога да твърдя, че преспокойно може да се даде наградата служител на годината на БДЖ на жената, която ни предложи този вариант. Имам чувството, че можеше и пътуване до Москва да ни предложи.

Посещението на Мадарския конник е приключение по всички показатели, а гледката на релефа, който са ни оставили нашите прадеди изпълва душата на посетителя ако не с гордост, то поне с усещането за древност. Който го види, ще разбере в пълен смисъл моите думи.