Не знам защо, но когато попадна в непознат град, винаги ме тегли да изнамеря най-високото място, да се изкатеря там и да погледна града от високо. Може би защото отгоре градовете приличат на онези играчки, които на мнозина са любими от детството, поне на мене са. Сещате ли се за тези влакчета, които обикалят през гори и планини, покрай малки спретнати къщички, даже има мънички хора, животни, автомобили, абе каквото ти душа иска. И като го погледнеш един град отвисоко все едно си Гъливер в страната на лилипутите. Имаш чувството, че ако ти е по-дълга ръката, можеш да се пресегнеш и да преместиш нещо – я някоя сграда, или пък някой мост, че са много нагъсто или нещо друго по избор – като фигурки по шахматна дъска, но ти си решаваш как да се движат. (more…)