Кой да предположи, че след изморителна разходка до Чудните мостове, може да се изпие чаша чай и да се чуе историята на някогашия треньор на Маргините.

Началото на април. Оставяме колата и изминаваме последните 3 км до Чудните мостове пеша. Вали лек дъждец. Уморени пристигаме и разглеждаме природните красоти на скалния феномен. След това решаваме да влезем в чайната в хижата. На двора запазен мъж на средна възраст се суети около едната беседка. Питаме го дали може да ни сервират нещо. Той енергично извиква “Булкаааа….” и ни подканя да влезем в помещението.

Вътре бумти печка, атмосферата е проста и уютна.

След малко идва и “булката”. Сипва ни чай и сяда при нас. Завързваме разговор и става ясно, че тя и мъжа й поддържат хижата.

Разговора неусетно се прехвърля към злободневните теми.

Жената споделя че мъжът й е някогашният треньор на прословутите Маргини. Оплаква се, че често идвали журналисти да ги безпокоят с разпити за миналото, за това дали тогава са имали здравословни проблеми от характера, който сега изтъкват пред съда.

Изумени започваме да разпитваме. Тя разказва.

Най-интересната част от разказа е, че в началото и разгара на мутренските времена и възхода на “застрахователните компании” братята предлагали на мъжа й да поеме целия регион на Смолян. Имали му пълно доверие и той едва ли не бил като баща за тях. Но той отказва. Не му били по сърце тези дела и предпочитал да е беден и с честен труд да си изкарва прехраната. Любезно отклонил поканата на някогашните си възпитаници.

След малко мъжът влиза, взема нещо и излиза пак на двора.

Вече знаехме, че това е един честен човек приютен от планината. Допиваме си чая, благодарим и тръгваме по обратния път. С усещането сме, че живота ни показа както красотата на природата, така и тази на човека.

Източник: http://www.goodnews.bg