Небостъргачът, който по размер е на 22 място в света, продължава да пустее, съобщава електронното издание НЮЗру, като се позовава на списание “Ескуайър”.

Сградата представлява конструкция от три сиви бетонни секции с височина 330 метра, във формата на пирамида.

На 105 етажа са разположени 3000 стаи, площта на гиганта е 360 000 квадратни метра.
Строителството му започва през 1987 година от компанията Baikdoosan Architects and Engineers.
Оттогава Северна Корея е вложила в проекта повече от 2% от Брутния си вътрешен продукт, но така и не може да го финализира.

Странната конструкция вече получи прякорите “Призрачния хотел” и “Пирамидата на призраците”.
Архитекти и дизайнери единодушно я признават за най-лошия проект.

Строителството спира през 1992 година и едва ли ще се възобнови.
Едни експерти смятат, че правителството е свършило парите, други смятат, че строителството не може да продължи заради първоначално допуснати инженерни грешки.

Специалисти в областта на туризма не намират отговор на въпроса на какви клиенти са разчитали създателите на хотела и кой би искал да се любува на красотите на Пхенян.
Подобен проект би имал успех в съседна Южна Корея, където има американски военен контингент и където успешно са построени небостъргачите Busan Lotte Tower и Lotte Super Tower.

Въпреки това има желаещи да видят странното чудо на севернокорейската архитектура.
Видеозапис с кулата се появи на сайта YouTube. Остава загадка как авторите му са успели да го заснемат и да си отидат незабелязани.   Видео на хотел Ryugyong

Източник: news.bg

Дубай – хотел “Бурж Ал Араб”
Най-скъпата стая: $14,974, Най-евтината: $2,314
Хотел “Бурж Ал Араб” не случайно е наричан най-луксозния в света. Там разполагате с Ролз Ройс с личен шофьор, армия от прислужници, които да угодят на всяко ваше желание във всеки един час от денонощието. Обслужването е дискретно и на всеки етаж има рецепция, за удобство на клиентите.

Хонг Конг – хотел “Island Shangri-La”
Най-скъпата стая: $4,103 , Най-евтината: $339
Сградата на хотела, със своята специфична елипсовидна форма се е превърнала в една от иконите на Хонг Конг. Тя е разположена в сърцето на града, нейните 56 етажа предоставят зашеметяваща гледка към пристанището Виктория и отдалечените китайски планини.

Лондон – хотел “Claridge’s”
 Най-скъпата стая: $10,642, Най-евтината: $939
 За първи път отваря врати през 1854 г., но придобива името си на архитектурно бижу в Мейфеър през 1929 г., след ремонтирането и освежаването му от Освалд Милн.

Москва - хотел “Риц-Карлтън”
 Най-скъпата стая: $17,555, Най-евтината: $1,370
 Разположен на ъгъла на Червения площад, модерната сграда в класически стил отваря врати през 2007 г.

Шанхай – хотел “Pudong Shangri-La”
Най-скъпата стая: $5,938, Най-евтината: $283
Цените на нощувките може би изглеждат евтини в сравнение с изброените по-горе хотели, но за китайските стандарти това са астрономически цифри. Хотелът разполага с 375 луксозно обзаведени стаи и апартаменти и няколко президентски апартамента.

Сингапур - хотел “Raffles”
Най-скъпата стая: $5,209, Най-евтината: $830
 Кръстен на известния авантюрист сър Стамфорд Рефълс, който основал съвременния Сингапур през 1819 г.. Хотелът предлага носталгично пътешествие назад във времето.

Токио - хотел “Риц-Карлтън”
Най-скъпата стая: $18,773, Най-евтината: $625
 Хотел “Риц-Карлтън” заема последните 9 етажа от най-високата сграда в Токио, с 53 годишна история. Хотелът е отвори през март 2007 г. и предлага невероятна гледка към града.

Намиращ се между Аби Даби и Шарджа, той се е превърнал в притегателна дестинация за много европейци и американци. Общото мнение за него е, че е отдалечено, екзотично и луксозно място.
В периода 22 януари – 4 февруари в Дубай се провежда шопинг фестивал, който включва фойерверки, концерти и 75% намаление на дизайнерски модели – дрехи, бижута, електроника и антикварни вещи от Средния Изток, Африка и Азия.

През 1830 г. част от населението на Абу Даби се е преместило в дубайския залив по проект на Британците, за да се разшири търговията между Изтока и Запада. Основните дейности били свързани с риболова и гмуркането за перли. През 1971 г. Британците се оттеглят и се основават Обединените Арабски Емирства.
Днес жителите на Дубай наброяват 1,6 млн. души, като местното население е около 700 хил. 80% от жителите са индийци, африканци и от югоизточна Азия, заети в главно в областта на строителството и услугите.
Официалният език на Дубай е арабския, но английският език е по-широко използван, особено в бизнеса. Говори се още хинди, урду, малаялам, персийски, пинджаби, тагалски.
В Дубай са толерантни към всички религии, жените могат да работят независимо дали са облечени с традиционни фереджета или носят последните модели на Дона Каран. Много от такситата се управляват от жени шофьори в розови носии.
 Дубай се посещава от туристи от около 180 страни. Статистиките са забележителни.
През 2010 г. се очаква да бъдат завършени нови туристически проекти на стойност около 400 млрд. $, които се очаква да доведат 15 млн. туристи годишно. Някои от проектите са подводен хотел, най-големия по света увеселителен парк за деца Dubailand, (който ще бъде построен от холивудското студио DreamWorks и ще бъде първия „анимационен” тематичен парк), курсове по голф организирани от Tiger Woods.

Как да планирате добре почивката си в Дубай

Кога до го посетите?
Най-подходящите месеци за вашата почивка в Дубай са: март, април, май и октомври, ноември и декември. От Юни до Септември температурите понякога достигат 48 градуса.
Къде да хапнете?
Дубайските ресторанти са космополитни с отлична Ливанска, Индийска и югоизточна кухня. Обикновено се предлага алкохол, но понякога да високи цени.
Повечето кафенета на Al Garhoud и Al Murooj, сервират интернационална кухня в големи количества и са изключително популярни сред семействата в петъчните дни.
Basta Art Café е приятен ресторант с двор в историческия район Bastakiya, близо до дубайския залив, където един сандвич и напитка към него ще ви струва около 10$.
Junsui, един от осемте ресторанта на хотел Бурж АЛ Араб, има великолепен азиатски бюфет, който включва китайска, японска, тайландска, индонезийска и корейска кухня. Вечерята в този ресторант би ви струвала около 120$.
Noodle House, на булеварда на Емирските кули, смятан за любимия ресторант на Шейх Мохамед ибн Рашид ал Мактум (Министър-председател на федерацията на Обединените арабски емирства), сервира азиатски специалитети, обслужването е бързо и приятно, а предястието и основното ястие струват около 20$.
Какво да посетите?
Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (суки). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейха, Дубайския музей и Джумитра, Музея на Дубай, разположен до самата Бастакия.
Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емирските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, също така и луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай.

И дойде време за нашата последна разходка из Торемолинос. Има нещо, което важи за всички плажове наоколо посетени досега от мен- пясъка им е отвратителен, често е по-скоро пръст, отколкото пясък. Когато изсъхне върху тялото седи като оцапано с кал. Е, в Торемолинос, пясъка е малко по-добър отколкото в Малага в интерес на истината, но не е като нашият черноморски пясък, няма какво да се лъжем. Дотук с негативите.

Плажът на Торемолинос е разделен на 2 от един скален нос влизащ малко навътре в морето.
Не разбирам особено много от скали, но тази тук е много красива. Всъщност тя е тази, която разделя градчето на 2 части- горната основна част с центъра и долната с плажната ивица и множество хотели.

Стълбището, което виждате, е единствено за гостите на хотела.

Това са едни от стълбите водещи към центъра. Всъщност има само 3 стълбища, като едно от тях е направено като виеща се уличка с магазини и заведение от двете си страни. Ако обаче не ви се ходи- имате на разположение асансьор с който, срещу 50 цента, спокойно може да се спуснете до плажа.

Както виждате- тук също важи правилото, че има ли място- трябва да е озеленено, не си играят хората, обичат красотата.

Това са плажните ивици от двете страни на скалният нос. На известни разстояния едно от друго има разположени тревни островчета с посадени палми, които спокойно можете да използвате за да се излегнете на сянка.

Разбира се абсолютно забранено е да се ползват чадъри на тревната площ. Между другото кучетата са забранени на плажа, не помня в Бг как седеше този проблем. Трябва да признаете, че е доста неприятно докато си ровите в пясъка да откриете кучешки изпражнения.

Разбира се, като всеки плаж и този, има нужда от преливници, но трябва да признаете, че са направени красиви.
Плажната ивица тук е обсипана със заведения. Има по едно на кажи речи всеки 200-300 метра. По правило почти всяко едно от тях има малка градинка, а някои цели паркове около тях, със скулптури, интересни душове…но ще оставя няколко снимки сами да говорят, защото думите не са моята сила…

Входът към тоалетната…

А това е душ. Има много различни и оригинални решения, но според мен, това е сред най-красивите.
Освен това навсякъде има пуснати пътеки, по които можете да вървите, след като се изкъпете, без да ви се налага да стъпвате на пясъка и да полепва по вас. Разбира се, пътеките никога не са чисти, затова, точно преди да излезете на плажната алея има специални чешмички за миене на крака. За съжаление не разполагам със снимка на такавa в момента.

Има ли възможност- украсява се.

Почти през цялата година има кой да прави такива пясъчни фигури срещу няколко подхвърлени евро. Ето ви и още няколко страхотни фигури.

Авторът на тази е португалец. Младо момче, което е изпипало страхотно детайлите. А малкото крокодилче ми е много сладко. Някак завършва цялата картина.

И с тъга установявам, че при последната повреда в Windows-а ми, съм загубил цялата колекция от такива фигури, снимани лично от мен. Но и тези са красиви.

Друга особеност на плажа- всъщност не знам дали е особеност, но най-малкото различие от българските плажове. Тук плажа е обществен. Няма хотели на самият плаж- те са от другата страна на крайбрежната улица и никой не притежава части от плажа. Има много обособени места с шезлонги и чадъри, повечето от тях се поддържат от заведенията до които се намират, някои, може би, дори от хотелите. Но шезлонгите винаги свършват на поне 10 метра преди края на плажа, за да могат хора, нежелаещи да наемат чадър и шезлонг, спокойно да разположат хавлиите си и да се попекат. Честно казано ако сте решили да стоите цял ден на плажа- шезлонг + чадър струва в рамките на 4-8 евро, така че понякога е за предпочитане да си вземете един и да се отпуснете спокойно. Освен това през ветровитите дни шезлонгите са оградени с широки ивици плат, които да спират вятъра и да не ви дразни, докато вие се наслаждавате на палещото слънце.
И с това мисля да приключа разходката из Торемолинос. Надявам се поне малко да ви хареса, въпреки неумението ми да боравя с думите. И не забравяйте- колкото и красиво да ви изглежда всичко досега и Торремолинос се намира на планетата Земя, т.е. и тук си има своите малки и мръсни задни улички. Важното в човек да държи очите си отворени за красотата.
П.С. Тук през лятото е много оживено. Причината да няма почти хора по моите снимки е, че всички, с изключение на двете na плажните ивици, са правени през последните 15-20 дни и туристите са малцинство.

Материалът е предоставен от Voinyt с личен блог: http://voinyt.blog.bg/

   Така и като тези двата:

   Тези гледки са нещо съвсем нормално за града. За съжаление нямам снимки на едни от най-колоритните, за мен, басейни. Има множество блокове чийто партерен етаж е много по-голяма от самите тях, пълно е с магазини, заведения офиси. И на покрива на тази голяма козирка има басейн. 
   Разбира се не всички сгради са така, но пък нищо не ти пречи да идеш на гости на приятел, който има. Естествено това се отразява на месечните разходи, но пък от друга страна много испанци, а и не само, го предпочитат пред ходенето на плажа. Аз лично нямам мнение- всяко едно от двете си има предимства. Последният басейн, например, е на една малка общност, блока е от около 40 апартамента, зад пейките отсреща има и тенискорт, а при пейките монтирано барбекю, което всеки може да ползва с предварително предупреждение от 1 ден, за да знаят останалите съседи. Честно казано си  прекарах страхотно. Но пък от друга страна сме се събирали на нощно барбекю на плажа и удоволствието никак не е по- малко. Е, леглата са по-далечко, но пък тръпката си е по-голяма.
   Не са рядкост и случаите край басейните да има заведения и по-рядко- ресторанти. Но това обикновенно е край басейни намиращи се в двора на по- големи общности от 3/4 блока. Всъщност в един такъв ресторант съм и работил, но на нас не ни позволяваха да се топнем в басейна след работа. А ако знаете какво желание имаме за това след един дълъг горещ ден в кухнята. Но нормално, както казах по-горе, басейните са предвидени за живущите в блока и техните гости, не за външни хора. Все пак те плащат за поддръжката им. И забравих да добавя- лятото навсякъде по басейните се наемат спасители. Не че има много работа за тях, но пък няма как- изисквания за безопасност. Спасителните пояси край басейните са също задължителни, но са забранени всякакви надуваеми дюшеци. Освен това е забранено да се забучват чадъри- имайте предвид, че никак не е лесно да се поддържат добри тревни площи. Но пък немалко от общностите имат собствени шезлонги, които можеш да си разположиш където ти е удобно. Стига да не пречиш на останалите, разбира се.
       И ето, като за край, още няколко снимки от града, несвързани с басейните.

Материалът е предоставен от Voinyt с личен блог: http://voinyt.blog.bg/

Долната част на Торемолинос снимана отвисоко. 

   Прави впечатление, че навсякъде се виждат зелени площи. Тук, както и навсякъде по тази част на Испания, всяко удобно кътче е озеленено и украсено.

   Красиви палми…

   Огромни фикуси…

   Красиви композиции…

   Красиви цветове…

   Малки градинки… (всичко това, някога, излизаше от една лодка, но нея я махнаха. А това е бананова палма)

   И накъде без вездесъщите портокали… Навсякъде по улиците са… Когато започнат да презряват минават специални бригади, които ги брулят, за да не падат върху главите на хората. Портокалите падат на земята и се разпукват и навсякъде се разнася невероятният им аромат. Ако дойдете насам- да не се объркате, плодовете не стават за ядене, горчиви са на вкус. Аз реших, че не вярвам и пробвах. Мисля вече да не повтарям.
   Но има много хора, за които това не е достатъчно. 

   Мисля, че повечето от испанците са влюбени в растенията и понякога превръщат терасите си в малки красиви градини.

   Обичам да минавам край тази тераса.

   Това е площада на обединена Европа.Около всяко дърво има вградени пейки, като на всяка е сложен герб на страна от европейският съюз. Тъй като това беше направено, преди влизането ни в ЕС, нас ни няма. И по- добре, като знам какви спорове са около този герб… 
   На горната снимка можете да видите и злополучното кръгово със флаговете на страните от Ес, където под българското знаме все още пише Румъния. Те пак, като го сложиха…трябваха им 9 месеца да сложат 2 пилона…за нас и румънците… и накрая объркаха две табелки…

   И разбира се- къде площада на Европа, без статуя на самата богиня Европа яхнала бика…
Отпред е написана и легендата. В интерес на истината и досега не съм се спрял да я прочета, за да видя, аджеба, правилно ли са я  написали, че испанците имат навика доста да преиначават събития и факти. Особенно при превод.

   Този индианец, всеки ден, през лятото опъва инструментариума и свири, продавайки своите дискове, дрънкулки, различни дреболийки. Музиката му е божествена, около него винаги се събира тълпа, слушаща в захлас. Не мога да не отбележа, че собствениците на близките заведения са доста тъпи- никога не спират своята музика, когато той засвири, макар че освен него, друго почти не се чува… Само дразнещият звук на някоя нежелана в момента станция. Често съм сядал на някоя близка пейка, макар че рядко съм намирал свободна, и съм слушал дълго време.

   За момента със съжаление установявам, че притежавам само тази снимка на човек-статуя. Някои от тях седят с часове без да помръднат. Тази жена прави изключение- когато някой пусне монета в кутията пред нея, тя с грациозен жест му благодари. Много е красиво. Всъщност, като се замисля, май тя е единствената в бяло, всички останали, които съм виждал досега са боядисани в бронзово.
   Ето и малко снимки за финал и смятам, че е време да приключвам за днес, защото темичката стана малко дълга.

   В близките дни ще продължа тази разходка и ще ви покажа още от Торемолинос.  Надявам се не съм ви доскучал много. {;

 Материалът е предоставен от Voinyt с личен блог: http://voinyt.blog.bg/

   Летището в Малага е известно като второто по натовареност в Испания. Основните туристически дестинации се намират западно от Малага, причината предполагам е, че тука и зимата е по-топличко. Рядко се случва температурите да паднат под 15 градуса през деня. За 3 години престой тук си спомням само веднъж да са падали до 0, и то през нощта. Тука живеят и страшно много англичани, тъй като в сравнение с Англия животът е по евтин, а и доста по- весел. Самият бряг е силно застроен. Само за пример ще ви кажа, че Торемолинос, Беналмадена  и Фуенхирола са разделени един от друг само от един широк булевард и ако няма голям надпис на пътя дори не разбираш, че влизаш в друг град. За съжаление не съм се сетил да снимам надписите, а и в интернет не ги намирам. 
   Едно от първите неща, които прави впечатление тук е природата. Нямам предвид, че е пълно с палми и цветя рядко виждани в България. Искам да кажа, че тук навсякъде е пълно с паркове, всяко възможно местенце е украсено с цветя, храсти, дръвчета…

Ето това е истински фикус. Само че този тук е почистен. Ако го оставите да си расте така от клоните му увисват корени, които растат и се удебеляват, с времето достигат земята и се вкопават в нея и става нещо наистина красиво. Когато имам път към Малага ше снимам и ще ви покажа един прекрасен екземпляр.

Навсякъде кръговите движения са добре поддържани и украсени, дори в края на града, където почти не минават хора, а и тепърва се застроява.

Повечето сгради имат свой вътрешен двор, който е покрит със зеленина.

А това е едно обикновенно междублоково пространство. Такива гледки не са рядкост.

   Естествено, съседите не плащат само по 2 евро… За блок с красив двор и басейн месечните такси са около 60 евро, ако няма басейн, разходите падат доста. Все пак една такава градина си иска поддръжка, а градинарят работи само срещу заплата.
   
   Друго нещо, правещо впечатление е изобилието от фонтани, за съжаление имам в наличност снимките само на 3, като и 3те са в Торемолинос.

Нека засега да спрем дотук, а в най-близко бъдеще ще ви разкажа за Торемолинос и Беналмадена.

 Материалът е предоставен от Voinyt с личен блог: http://voinyt.blog.bg/

След длъжкия увод ви предлагам да се качим заедно на няколко местенца и да погледнем отгоре. Качеството на снимките не е много добро, защото някои са правени зимата преди залез слънце, при други май е имало нещо като смог или мараня, накратко казано – това е положението.

Първото местенце е Франкфурт. На първото фото е една кръгла сграда –банка във франкфуртското City, а под под бяло-червената “захарна пръчка” има площадка, откъдето се вижда Франкфурт като на длан. До горе човек с изкачва с директен „свръхзвуков”асансьор срещу скромната сума от 3 евро, но гледката си заслужава, пък и 3 евро къде и не отишли…

Горе виждате старата част на Франкфурт, която е най-уютна и приятна за разходка, Рьомер плац както му казват, а отвъд реката се намира крайбрежната улица с музеите и затова се казва Брегът на музеите. Там е така наречената аристократичната част на Франкфурт.

А това пък какво е? Да не съм объркала снимките, тези кули-близнаци не бяха ли другаде? Спокойно, няма грешка. Тези кули са във Франкфурт и все още са си там. А що се отнася до първообраза, който вече го няма за съжаление, имам намерение скоро да ви покажа нещо интересно. Това е един вид анонс, но повече няма да ви кажа, сами ще видите.

В далечината виждате телевизионната кула и в тази посока се намира известният франкфуртски Зоопарк, основан от още по-известния Бернхард Гжимек.

Вече сме в Кьолн. Снимките долу са правени от лявата кула на забележителната катедрала, която всички предполагам сте виждали поне на снимка. Много интересно ми стана като видях, че катедралата е току до гарата, която е била бомбардирана по време на войната. Също по-голямата част от града е била разрушена, затова повечето сгради са нови, но стилът е запазен. Добре, че картите на пилотите този път са били точни, защото те явно не са искали да разрушават катедралата или по-точно не им е било наредено да го направят, защото това е шедьовър, който ти спира дъха със своята величественост.

До площадката горе води дълга вита стълба, броят на стъпалата отначало не ме впечатли, но катеренето по вита стълба е твърде тежко, защото движейки се отдясно ти си във вътрешната част на спиралата и все едно се катериш почти по вертикала. Доста е уморително, така че не бързайте много, за да не ви излезе душата. На стълбата има място точно колкото да се разминат двама души, а след първата площадка, стълбичката нагоре е още по-тясна и само един човек може да се качва или слиза. Ако ви гони клаустрофобия поемете дълбоко дъх и не се паникьосвайте. Не съм чула да се е случил инцидент там, всички посетители са си тръгнали по живо, по здраво.

Тук ще ви покажа една снимка от дипляна за Кьолн, която е снимана още по-отвисоко, там обаче нямаше как да стигна.

А сега вече сме във Верона. На снимката се вижда Зеленчуковият площад, горе вляво е кулата, откъдето са правени снимките.

Доста са мъгливи, но при по-добро желание можете да различите Арена ди Верона.

На долната снимка искам да ви обърна внимание да се
за загледате на хълма- горе вляво се вижда една кръгла постройка, за която искам да ви разкажа.

Това е Храм на Мадоната от Лурдес, който се издига на хълма Сан Леонардо. Сегашният му вид датира от 1958 година.
Посетихме този храм по време на литургия и вътре беше пълно с хора – на вид италианска аристокрация, толкова елегантен народ съм виждала само по филмите. Това е една от най-необичайните църкви, които някога съм посещавала. Вътре има една голяма кръгла зала без почти никаква украса, освен ако съм пропуснала нещо поради многото хора. Точно срещу входа на залата има огромен прозорец, от който се вижда барелеф на Мадоната, украсен с цветя. Поради тържествената литургия, която се провеждаше в момента, не можах да направя снимки и затова скенирах една от туристическа дипляна, за да добиете представа.

Реших да ви я представя, защото много ме впечатли и освен това не съм сигурна, че присъства в обичайните туристически обиколки. Аз в случая пътувах с немски туристи и не знам дали българските туроператори я включват в маршрутите си. Обикновено там присъстват Арена ди Верона, Зеленчуковия пазар, който вече ви показах, къщата на Жулиета. Всичките тези забележителности са намират в центъра на Верона. А храмът заслужава да се види, но както видяхте се намира на хълм, далеч от центъра. Ако ви се отдаде възможност, идете да го видите.

Както се казва разходката отива към своя край, надявам се да ви е харесала. Ако е така, отбивайте се от време на време, ще намерим и други интересни местенца, където да се поразходим заедно.

Приятен ден на всички!

Буенос Айрес – най-елегантният и красив град на Южна Америка, наричат го още южноамериканският Париж. Буенос Айрес (на испански Buenos Aires - “добри ветрове”) е столица и най-голям град на Аржентина.
И няколко думи за самата Аржентина – осмата по големина държава в света, открита през 1516 г. от испанския мореплавател Хуан де Солис. Името й идва от латинската дума argentum - сребро, понеже местните жители давали сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от испанската експедиция, мислейки, че са богове. Оттам идва и наименованието на реката, край която е построена столицата Буенос Айрес - Рио де ла Плата (Сребърната река).

В Аржентина почти четиридесетте милиона местни жители говорят на разговорния диалект ла плата. Езикът звучи повече като италиански, чиито наследници са голяма част от градските жители. Коренното население са индианските племена кечуа, чаруа и гуарани. Близо 2/3 от територията на Аржентина са заети от национални паркове и природни резервати.
В Буенос Айрес животът кипи - голяма част от театрите, кината, книжарниците и салоните за танци работят денонощно. Нормално е посред нощ да има опашки пред кината и не само млади, но и доста възрастни двойки да се разхождат в късна или по-скоро ранна доба.

Обиколката на града започва от площада на Конгреса, катедралата или плаващото казино. Правителствената сграда - “Каса Росада”, също заслужава да се види. Розовата къща датира от времето на първите испански заселници, които боядисвали сградата с боя, примесена с кравешка кръв за да не се руши постройката от влагата.

Театър “Колон” е културната гордост на града и един от трите най-известни театри в света. Живописният квартал “Сан Телмо” – родина на тангото, с характерната улица “Камината” – по името на тангото на Карлос Гардел. Площад Май (Пласа де Майо) е заобиколен от палми и цветни лехи.

Италианският квартал “Ла Бока” е наречен така поради разноцветно боядисаните ламаринени къщи и неговата историческа стойност.. Строени са от различни части на излезли от употреба кораби. През ХIХ век там се заселили италиански емигранти. Голяма част от тях работели на пристанището, откъдето си набавяли и строителен материал за атрактивните къщи.
В “Ла Бока” се намира и стадионът на един от най-известните футболни клубове в Аржентина - “Бока Хуниорс”. В него е започнал кариерата си легендарният Марадона.

Кметството

От сградата на кметството се отправяме и към някогашното речно пристанище. Сега там е един от престижните жилищни квартали “Сан Телмо” с правителствените сгради от 1888 г., който е под защита на Института на паметниците на изкуствата и културата и изживява истински ренесанс.

 Мавзолей в квартал “Реколета”

Посещаваме богаташкия квартал “Реколета“, в чието грандиозно гробище с прекрасни мавзолеи почива и Ева Перон - обичаната от аржентинците втора съпруга на президента Хуан Доминго Перон. Сигурно сте гледали филма “Евита”, където Мадона изпълнява ролята на Ева Перон. Даже се сетих, че една от сцените във филма беше заснета в София и сградата на Централния военен клуб “играеше ролята” на аржентинското Президентство. Какво ще рече това – че имаме красиви сгради, достойни да бъдат видени от цял свят или че е много по-евтино да се снима в София отколкото в Буенос Айрес? - Ами и двете.

Гробът на Ева Перон

В Буенос Айрес се намира и най-широкият булевард в света - “9 юли”. Там е символът на града – обелискът, издигнат през 1936 г. по случай 400-годишнината на аржентинската столица.

Катедралата

И накрая – прочутата улица Камината