Торемолинос…
За Торемолинос е писал още англиският сатирик Джером Джером преди повече от век (информацията ми е от човек, на който, смятам, мога да се доверя). Англичаните го ползват за туризъм от много години, като много от тях с годините са се пренесли да живеят изцяло тук. 
   Градчето се намира на 15 км от Малага, застроено по продължение на бреговата ивица. Централната част на града се намира на хълм, отрязан като с нож в посока откъм плажа. В тази ниска ивица се намират множество хотели, ресторанти, заведения, магазинчета за дрънкулки. Всъщност повечето магазинчета са само сезонни, тъй като през зимният сезон туристите намаляват рязко и хора почти няма.
  

Долната част на Торемолинос снимана отвисоко. 

   Прави впечатление, че навсякъде се виждат зелени площи. Тук, както и навсякъде по тази част на Испания, всяко удобно кътче е озеленено и украсено.

   Красиви палми…

   Огромни фикуси…

   Красиви композиции…

   Красиви цветове…

   Малки градинки… (всичко това, някога, излизаше от една лодка, но нея я махнаха. А това е бананова палма)

   И накъде без вездесъщите портокали… Навсякъде по улиците са… Когато започнат да презряват минават специални бригади, които ги брулят, за да не падат върху главите на хората. Портокалите падат на земята и се разпукват и навсякъде се разнася невероятният им аромат. Ако дойдете насам- да не се объркате, плодовете не стават за ядене, горчиви са на вкус. Аз реших, че не вярвам и пробвах. Мисля вече да не повтарям.
   Но има много хора, за които това не е достатъчно. 

   Мисля, че повечето от испанците са влюбени в растенията и понякога превръщат терасите си в малки красиви градини.

   Обичам да минавам край тази тераса.

   Това е площада на обединена Европа.Около всяко дърво има вградени пейки, като на всяка е сложен герб на страна от европейският съюз. Тъй като това беше направено, преди влизането ни в ЕС, нас ни няма. И по- добре, като знам какви спорове са около този герб… 
   На горната снимка можете да видите и злополучното кръгово със флаговете на страните от Ес, където под българското знаме все още пише Румъния. Те пак, като го сложиха…трябваха им 9 месеца да сложат 2 пилона…за нас и румънците… и накрая объркаха две табелки…

   И разбира се- къде площада на Европа, без статуя на самата богиня Европа яхнала бика…
Отпред е написана и легендата. В интерес на истината и досега не съм се спрял да я прочета, за да видя, аджеба, правилно ли са я  написали, че испанците имат навика доста да преиначават събития и факти. Особенно при превод.

   

   Този индианец, всеки ден, през лятото опъва инструментариума и свири, продавайки своите дискове, дрънкулки, различни дреболийки. Музиката му е божествена, около него винаги се събира тълпа, слушаща в захлас. Не мога да не отбележа, че собствениците на близките заведения са доста тъпи- никога не спират своята музика, когато той засвири, макар че освен него, друго почти не се чува… Само дразнещият звук на някоя нежелана в момента станция. Често съм сядал на някоя близка пейка, макар че рядко съм намирал свободна, и съм слушал дълго време.

   За момента със съжаление установявам, че притежавам само тази снимка на човек-статуя. Някои от тях седят с часове без да помръднат. Тази жена прави изключение- когато някой пусне монета в кутията пред нея, тя с грациозен жест му благодари. Много е красиво. Всъщност, като се замисля, май тя е единствената в бяло, всички останали, които съм виждал досега са боядисани в бронзово.
   Ето и малко снимки за финал и смятам, че е време да приключвам за днес, защото темичката стана малко дълга.

 

   В близките дни ще продължа тази разходка и ще ви покажа още от Торемолинос.  Надявам се не съм ви доскучал много. {;

 Материалът е предоставен от Voinyt с личен блог: http://voinyt.blog.bg/

 

Етикети: Costa del Sol, Torremolinos, Испания, Коста дел Сол, Торемолинос

Публикувано на 24.04.2008 в 14:47 в Дестинации, Лични преживявания. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.