Великден - история и традиции
16.04.2008 от pawlinka
Великден е най-големият празник за източноправославните християни. Празнува се в три последователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май. Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.
В ръкопис от X век, който се пази в манастира „Св. Анастасий” край Солун, е казано: „Християнският обичай да се поднасят писани яйца съществува от апостолски времена и е получил своето начало от Св. Мария Магдалена. Тя, по предание, като дошла в Рим, явила се пред императора Тиберий, подала му червено яйце и казала: „Христос воскресе!” По този начин обявила своята вяра. А християните от тогава започнали да й подражават. в друго предание се разказва, че след смъртта на Христос седем юдеи се събрали на пир. На масата била сложена печена кокошка и твърдо сварени яйца. По време на гощавката един от юдеите казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. Стопанинът възразил: „Когато кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне и той!” В същия миг яйцата изменили своя цвят, а кокошката оживяла.
Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI век. в Западна България шарените яйца наричат „перашки“. Някои изследователи смятат, че името „перашка” е производно от праславянската дума „пер” със значение „бия, удрям, бие град, удря гръм”, като възлиза към по-стара дума „квер” със значение „дъб”, от която е произлязло името „Перун” - названието на бога на гръмотевиците. При това по дребните български земи четвъртъците са тачени като дни против гръм и да не бие град по нивите. Защото четвъртък се е смятал за ден на Перун, името „Перундан” (Перунов ден) е със значение „четвъртък” в езика на полабските славяни. В това е и унаследената традиция яйцата да се боядисват в четвъртък.
Стопанката на дома боядисва яйцата, като първите две са винаги червени. Те са най-пресните, взети от полога в ранно утро същия ден. Не се чупят, лечебни са и първото стои до иконата, а следващата година се заравя в първата бразда на нивата. С второто червено яйце жената отрива лицата на всяко дете за здраве, после го скътва и с него лекува хора и животни.
В стари времена рисуването на великденските яйца ставало предимно в селата. За града това било нетипично явление. изключение са били гравюрите на монасите от по-големите български манастири, иначе боядисването и изписването на яйцата било задължение еднакво за моми и за възрастни жени и продължавало и в събота, но тайно, за да не бъдат урочасани яйцата от зли очи.
Най-използваната боя в миналото е червената, получавана от отвара от растителност или от варзия. в Родопите са използвали и отвара от изсушеното насекомо „кощенил” или стръкове риган, бран по Еньовден. Пак там е използван и специален резец, „писалка” с восък и туткал. „Писалката” е изработвана от малка куха тръбичка от сух бъзак или камъш, с писец от свита на руло и заточена на камък сребърна паричка. Орнаментиката на обагрените великденски яйца включва растителни мотиви, преплетени със соларни свастики, 300-морфни изображения на пеперуди, риби, пилета, стилизирани форми на змии и паяци, както и геометрични и схематични антропоморфични изображения. Естествено изписвачката никога не забравя да закодира и ортографските елементи на народния поздрав „Христос воскресе“.
Броят на боядисваните яйца зависи от броя на членовете на семейството, а в селата – и от броя на кокошките носачки. Боядисвани са от 30-40 до 200 яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.
Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVIIвек един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието “Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920 г. и то първо в градовете.
На Великден са сервирали на обедната трапеза зелена салата, украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорби от дреболии на пиле, кокошка или пуйка, застроени с разбити в лимонов сок яйца. Птиците се варели заедно с дреболиите, след което се нарязвали на парчета. В повечето градове са приготвяли и агнешко печено, докато в селата това е ставало едва на Гергьовден. В пазарджишко пък са пекли прасенце-сукалче. До въвеждането на козунаците като традиционна храна за празника са приготвяли сладка баница, баница с коприва, курабии и са сервирали прясно овче сирене.