В последните месеци бях боимбардиран от мейли, обаждания и подканяния да гласувам за Белоградчишките скали в класацията за новите седем чудеса на света. Оставям в тайна дали въобще гласувах, но няколко неща ми направиха впечатление.

За пореден път ми се случва да бъда агитиран за нещо, което доста хора си и нямат представа как изглежда. Спомням си как преди няколко години “трябваше” да гласуваме за някаква манекенка на конкурс. Тя беше само с една, смея да твърдя, неясна снимка, докато доста от конкурентките й не само се виждаха в подробности, но и имаха впечатляващо портфолио в съответния сайт. Що се отнася до Белоградчишките скали, не се наемам да предричам колко хора от гласувалите за тях наистина са ги виждали, макар и на снимка, но ме впечатли голямата доза патриотизъм, с която ме агитираха. Един вид - избери българското. Дано да можехме и по други субития да вземаме толкова активно участие.

Впечатление ми направи и самата концепция за “нови чудеса.” Всъщност какво е чудо? На всички ни е известно за древните седем чудеса, но на малцина е известно, че списъкът е съставен от древните гърци и е бил доста разнообразен. Всеки си е харесвал негови си чудеса. Някой слагали крепостните стени на Вавилон, които са над 25 км в дължина, друг е добавял Александрийската библиотека.

В този ред на мисли всеки има възможност да открие своите чудеса. За някой са в България, за друг Индия, за трети Китай. Чудеса колкото искаш. Скучна дестинация няма, стига да можеш да направиш посещението си интересно.

Етикети: България, Индия, Китай, чудеса на света

Публикувано на 24.07.2009 в 16:41 в Дестинации, Забавно, Размисли и страсти. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.