Американското списание “Business Week” изготви списък на най-евтините стаи в най-скъпите хотели в света. Списанието предупреждава: понятието “евтино” е много относително що се отнася до луксозни хотели в Москва или Ню Йорк, да не говорим за Дубай или да правим сравнение с хотели в Хонг Конг или Шанхай където се налага да се пазарите.
Ето най-изгодните оферти според “Business Week”:
В разрастващия се Дубай няма нищо невъзможно – вътрешни ски писти, очарователни шопинг центрове и дори острови в океана, направени от човешка ръка.
Най-високият в света небостъргач, най-скъпият и пищен хотел, обезсолената дестилирана морска вода, изкуствените вътрешни ски писти и изкуственият архипелаг, успяха да прославят Дубай със своята уникалност и оригиналност и накараха цял свят да заговори за търговската столица на Обединените Арабски Емирства. Той изцяло се преобрази и стана едно от най-забележителните кътчета в източното полукълбо, космополитен център на равно със Сингапур и Хонг Конг.
И дойде време за нашата последна разходка из Торемолинос. Има нещо, което важи за всички плажове наоколо посетени досега от мен- пясъка им е отвратителен, често е по-скоро пръст, отколкото пясък. Когато изсъхне върху тялото седи като оцапано с кал. Е, в Торемолинос, пясъка е малко по-добър отколкото в Малага в интерес на истината, но не е като нашият черноморски пясък, няма какво да се лъжем. Дотук с негативите.
Плажът на Торемолинос е разделен на 2 от един скален нос влизащ малко навътре в морето.
Не разбирам особено много от скали, но тази тук е много красива. Всъщност тя е тази, която разделя градчето на 2 части- горната основна част с центъра и долната с плажната ивица и множество хотели.
Нека продължим моята разходка.
Вече описах относително подробно за озеленяването на градчето. Направиха ми забележка, че пропускам един важен факт, затова ето- отбелязвам. Вярно е, навсякъде е красиво, пълно с паркове, палми, храсти…но всичко това е изкуствено посадено. Истината е, че ако някои погледне планината ще види само един огромен мощен каменен масив покрит с разкривени дръвчета, полусухи храсти или просто голи скали. Естествената флора просто никаква я няма.Жегите и сушата лятно време си казват тежката дума. За сметка на това- в градовете хората се грижат добре, както сами видяхте в предният ми пост. А сега да продължим нататък. Прочетете остатъка от публикацията »
Торемолинос…
За Торемолинос е писал още англиският сатирик Джером Джером преди повече от век (информацията ми е от човек, на който, смятам, мога да се доверя). Англичаните го ползват за туризъм от много години, като много от тях с годините са се пренесли да живеят изцяло тук.
Градчето се намира на 15 км от Малага, застроено по продължение на бреговата ивица. Централната част на града се намира на хълм, отрязан като с нож в посока откъм плажа. В тази ниска ивица се намират множество хотели, ресторанти, заведения, магазинчета за дрънкулки. Всъщност повечето магазинчета са само сезонни, тъй като през зимният сезон туристите намаляват рязко и хора почти няма. Прочетете остатъка от публикацията »
От доста време се каня да напиша нещичко за този край на Испания, в който живея. Прехвърлям през ума си фрази, изречения, как би било добре да го започна, но някакси всичко звучеше…тъпо. Така че започвам директно, а каквото излезе - излезе.
Като за начало - живея в Испания, провинция Андалусия (най-голямата) в град Торемолинос. Градчето се намира на Costa del Sol - Брега на слънцето - и тук слънцето наистина грее през цялата година. Но нека не избързвам.
Costa del Sol се нарича една дълга ивица, простираща се около 200 километра, цялата брегова ивица на област Малага.
Прочетете остатъка от публикацията »
Не знам защо, но когато попадна в непознат град, винаги ме тегли да изнамеря най-високото място, да се изкатеря там и да погледна града от високо. Може би защото отгоре градовете приличат на онези играчки, които на мнозина са любими от детството, поне на мене са. Сещате ли се за тези влакчета, които обикалят през гори и планини, покрай малки спретнати къщички, даже има мънички хора, животни, автомобили, абе каквото ти душа иска. И като го погледнеш един град отвисоко все едно си Гъливер в страната на лилипутите. Имаш чувството, че ако ти е по-дълга ръката, можеш да се пресегнеш и да преместиш нещо – я някоя сграда, или пък някой мост, че са много нагъсто или нещо друго по избор – като фигурки по шахматна дъска, но ти си решаваш как да се движат. Прочетете остатъка от публикацията »
Буенос Айрес – най-елегантният и красив град на Южна Америка, наричат го още южноамериканският Париж. Буенос Айрес (на испански Buenos Aires - “добри ветрове”) е столица и най-голям град на Аржентина.
И няколко думи за самата Аржентина – осмата по големина държава в света, открита през 1516 г. от испанския мореплавател Хуан де Солис. Името й идва от латинската дума argentum - сребро, понеже местните жители давали сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от испанската експедиция, мислейки, че са богове. Оттам идва и наименованието на реката, край която е построена столицата Буенос Айрес - Рио де ла Плата (Сребърната река).
Векове преди Христа, паганските племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Еostre. С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Easter, идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток.
Великден е най-големият празник за източноправославните християни. Празнува се в три последователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май. Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.
В ръкопис от X век, който се пази в манастира „Св. Анастасий” край Солун, е казано: „Християнският обичай да се поднасят писани яйца съществува от апостолски времена и е получил своето начало от Св. Мария Магдалена. Тя, по предание, като дошла в Рим, явила се пред императора Тиберий, подала му червено яйце и казала: „Христос воскресе!” По този начин обявила своята вяра. А християните от тогава започнали да й подражават. в друго предание се разказва, че след смъртта на Христос седем юдеи се събрали на пир. На масата била сложена печена кокошка и твърдо сварени яйца. По време на гощавката един от юдеите казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. Стопанинът възразил: „Когато кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне и той!” В същия миг яйцата изменили своя цвят, а кокошката оживяла. Прочетете остатъка от публикацията »
