Занзибар – другата вселена

10.11.2016 от admin

На прага на зимата у нас, в Занзибар е… пролет. Топлите летни дни са спомен, Коледа е далеч и в ежедневието ни, да си признаем, има доста стрес. Елате с нас  на екзотична разходка – кратко бягство от ежедневието!

znz1
Долар за носача на багаж, за шофьора на буса, с който стигаме до хотела, за служителя, който ни заведе до стаята, за сервитьорите, за всички. Местните жители в Занзибар са готови да ти помогнат във всеки момент срещу скромната сума, с която преживявят дневно.

И съвсем нормално. Занзибар не е индустриален остров. Единствената прехрана за местните жители – изключително дружелюбни и учтиви, е туризмът. Извън четири и петзвездните хотели беднотията е навсякъде. Къщите (по скоро колибите) са едноетажни, изградени от дърво, кал и палмови листа за покрив. В по-голямата част на острова (освен в Каменния град) няма електричество, газените лампи и керосинът се използват масово.

Вода, естествено, в къщите няма, а водоснабдяването става чрез обществени чешми на определени места в градовете и селата. Водата не става за пиене, затова местните я преваряват, преди да я пият. Мизерията и боклуците са навсякъде, за занзибарците опаковката на вафлата е като обвивката на банана – мислят си, че след време ще изгние и ще изчезне. Както любезно ни обясни нашият екскурзовод – „Правителството е въвело политика за извозване на отпадъците, но ще минат години, докато си изградим култура как да поддържаме чисто около себе си“.

Хотелите

Когато обаче влезеш в хотела, имаш усещането, че си попаднал в Рая. Накъдето и да се обърнеш, пред теб изникват пейзажи като от пощенска картичка. Изключително красиви градини с екзотични цветя и храсти, едноетажни луксозни бунгала, чисти и поддържани. Плажът е невероятен – ситен бял пясък, кристално чиста вода, палми, а фрешовете и коктейлите с папая, кокос и манго са в изобилие.

znz2

Храната
Ако сте на плодова диета, ще имате възможността да опитате различни екзотични плодове, за които в България не сме и чували. Кухнята също е много вкусна и се състои предимно от морска храна – риба, октопод, скариди, общо взето какъвто е уловът на деня. Над 70% от мъжете на острова изкарват прехраната за семейството си с риболов. Същото така ще вкусите и ястия от различни части на света. Ние имахме възможността да опитаме африканска, индийска, китайска, френска и италианска кухня само в рамките на една седмица, съпроводена със забавна програма от съответния район. Да не пропусна и специалната вечер с шоуто на масаите – едно от племената, обитаващи континенталната част на Танзания, но чиито представители ще срещнете навсякъде по плажа.

Плажът и масаите
Плажът е мястото, където няма да останете незабелязани. Веднага щом напуснете очертанията на вашия хотел, към вас ще се насочат дузина от местните търговци – занзибарци и дошлите от континенталната част на Танзания – масаи. Любезно те приканват да посетиш техния Shop – колиби от палмови листа, със звучни имена като Гучи, Армани и т.н и няма как да не си купиш нещо, макар и за долар, два. Изведнъж вече имаме чинийки от кокос, дървени костенурки, прасенца от камък, донесен от Килиманджаро, уникални картини на местни художници…Това си остана и един от най-прекрасните ни моменти на острова, възможността да разговаряме с местните жители, да разберем повече за техните обичаи и култура.

znz3

Плейбоят на плажа
Той всъщност не е само един, а са в изобилие. Масаите са красиви, високи и стройни, готови да си бъбрят с теб и да те забавляват по всяко време. Повечето от тях са се научили да говорят по няколко езика само чрез общуването с чужденци. Така се запознахме с Девидо – момче на 25 години, с гъста черна къдрава коса, дошъл от континенталната част на Танзания „да върти“ бизнес и да събира пари за крави. „В нашето село, за да се ожениш, трябва да имаш 15 крави, а ако искаш да се издигнеш в племенната йерархия, трябва да убиеш лъв. Те, лъвовете, изобщо не са опасни“, разказва Девидо и допълва, че озверяват само, когато са гладни.

„Тогава много нападат нашите крави, затова ги пазим усърдно и нерядко се случва да убием лъв“, споделя още момчето и допълва, че много му се иска да се ожени за жена от Европа. Даже любезно ни предостави телефона си, ако намерим желаещи. Такива са копнежите и на повечето местни – да си намерят жена от Европа. Белите на острова са на почит и не са малко, срещат се често и в Каменния град.

Разходка до градината с подправките, острова с костенурките и Каменния град
Още щом пристигнете в хотела, ще се натъкнете на някой местен, който работи там и ви предлага екскурзия на половин цена от тази на туристическия оператор. Възползвайте се! Ние успяхме да си организираме индивидуална разходка до градината с подправките, острова с костенурките и Каменния град. Екскурзоводът ни беше професионалист, с прекрасен английски, завършил гимназия.

Обиколката ни започна с градината с подправките, където имахме възможност да видим как се отглеждат и къде растат всички онези екзотични за нас подправки и плодове, както и да се запознаем с куп неизвестни дарове на природата. Особено впечатление ни направи „Джак фрут“ – огромен плод с вкус, наподобяващ този на прасковата.

Не си представяйте, че като отидете на острова, ще видите един декар с канела, един с ванилия, карамфил, черен пипер, банани, манго, кафе, чай папая и т.н. Занзибар е джунгла. Затова местните са създали тази градина, където на любопитни чужденци като нас показват какво расте на острова.

Prison Island – островът днес е резерват за сухоземни костенурки, дошли от Сейшелските острови като подарък. Някои от тях са на около 200 години и изяждат по 50 кг спанак на ден. Разходката ни до там определено беше истинско преживяване – точно по средата на пътя моторът на лодката ни спря да работи, но нямаше проблем, веднага ни прехвърлиха на друга лодка, която минаваше наблизо.

znz4

Каменният град (Stone town – столицата на острова) – по-чисто в сравнение с останалата част на Занзибар. Мястото е пълно с история – за времето на султана, за робите, за англичаните. В „Дараджани маркет“ е изобилие от екзотични плодове – папая, манго, малки банани („женски пръсти“, както ги наричат местните), кокоси, занзибарски ябълки, джак-фрут, подправки, тапиока, касава (подобни на картофите) и др. На Рибния и месния пазар обаче миризмата беше отвратителна, а мухите бяха повече от това, което се продаваше там.

Нашият екскурзовод успя да ни изненада, като ни запозна с негов сънародник, който е завършил агрономство в България и говори прекрасен български. Много харесвал Пловдив, но Варна му било по-любимо място.

Да плуваме заедно с делфините
За този вид изживявания – гмуркане с шнорхел и дайвинг, избрахме офертата на туроператора за по-сигурно и не сгрешихме. Нашите водачи и охранители бяха едни от най-добрите плувци на острова. Никога не съм вярвала, че ще плувам с делфини покрай Пемба. Е, случи ми се и искам пак! Не мога да забравя цветовете на морския свят – толкова ярки и различни от това, което съм гледала по телевизията. Успях да видя рибата „клоун“, както и безброй други обитатели на индийския океан. За бялата акула си признавам, че не ми стигна смелост.
Още много може да се разказва за Занзибар – за селището, където само на ръка произвеждат лодки, за образователната система, за най-прекрасния плаж – „Nungwe“, за приливите и отливите на морето – часовникът на местните. И като споменах времето – на острова то е спряло.

znz5

Pole, pole
Занзибарците не бързат за никъде. Ако имат работа, ще работят, ако нямат – каквото джунглата им даде. Всички са усмихнати, приветливи и спокойни. Ние, европейците, им се струваме странни – не могат да разберат защо сме все напрегнати, защо сме все изнервени. Постоянни ни повтарят „pole pole“ или в превод „полека, полека“, за къде си се разбързал, ей сега ще ти донеса коктейла. Неслучайно раковите заболявания, които са бич на нашето време, са почти непознати на острова. Един друг често употребявана израз е „Hakuna matata“ – „Няма проблеми“, но кога ще стане това нещо, не е ясно – утре, вдругиден, другата седмица, когато стане, но като цяло няма проблем.

И докато при нас е зима, там е лято. Ноември и декември са най-плодородните месеци за Занзибар. Един различен свят, където нямат думи като „бързо, давай, давай, веднага, ако може и по-бързо“, пък и да имат, ги употребяват толкова рядко, че са забравили какво означават. Както един местен любезно ни обясни – нямат дума за сняг, защото това е нещо много далечно за тях, но са го виждали по телевизията.

Съвети за ентусиасти
1. Долари в Занзибар приемат навсякъде, но емисии само след 2001 г. Колкото по-нови, толкова по-добре. За тях един долар е равен на едно евро. На много малко места може да се плаща с карта – само по хотелите и рядко в големите магазини. Плащайте екскурзиите си винаги накрая, когато ви върнат в хотела.

2. Ако летите с директен полет от Европа до Занзибар, няма да ви се налага да се ваксинирате. Но ако имате прекачвания от Дар ес Салаам или Доха, задължително ще ви искат да покажете документ, че сте ваксинирани за жълта треска. Ако решите да отидете на сафари до континенталната част на Танзания, ще ви се наложи да се ваксинирате.

3. Комарите – почти не ги видях. В хотела пръскаха по стаите всяка вечер. Бяхме си взели и репеленти, съдържащи икаридин, намират се в България. Но ако имате намерение да се разхождате из джунглата, определено ще ви трябват по-сериозни предпазни средства.

4. Внимавайте с личните си вещи в хотела и по улицата. Местните са страхливи, но има случаи на кражби, най-вече на пари и на дрехи.

5. Изнасянето на миди, морски звезди, раковини и всякакви подобни, е строго забранено.

Автор: Теодора Димитрова

Какво закусват хората по света

13.05.2016 от admin

Казват, че закуската е най-важното хранене за деня, което ни прави здрави и
съсредоточени. Но това, което хапваме сутрин се различава в отделните
кътчета на света.В повечето европейски страни  –  като Испания, Франция и Италия, първото хранене обикновени е парче хляб или сладкиш със силно кафе. Докато в Корея например е обилна като вечеря.

А ето и някои класически закуски:

Китай: Традиционните закуски са различни за различните региони, но комбинацията от
пържени пръчици от гълъб („you tiao“) и топло соево мляко е най-обичаната. Топлите
супи също са популярни.

youtiao

 

Австралия: Знаете ли, че обожават Vegemite. Tова е тъмно кафяв, почти  черен на цвят пастет, произведен от неизползвания от пивоварите екстракт от бирена мая. Има солен,
леко горчив вкус. Австралийците толкова много го харесват, че могат да го ядат по цял ден. Друга предпочитана закуска са плодовете и пълна английска закуска.

Vegemite

Бразилия: Силно кафе и мляко, комбинирани с шунка, сирене и хляб. Feijoada
яхния с фасул, телешко и свинско месо също се сервира често сутрин.

 

feijoada-completa

Колумбия: Закуската тук се върти около арепа-та – плътен на вкус, леко сладък царевичен кекс,
който се сервира с масло, яйца, конфитюр и месо.

 

arepas

Куба: Типичната храна, която обичат в Куба е тостада – грилован, намазан с масло
хляб, който се сервира с caffe con leche (кафе с мляко).

Avocado-Tostadas-021

Англия: Всички сме чували за английската закуска. Но да припомним какво включва:  яйца,
наденички, бекон, боб, гъби и домати.

full english beakfast
Франция: Традиционна закуска e съставена от кафе и багета, а може и кроасан. Друга особеност е, че французите често потапят хляба си в кафето.

artistic-french-breakfast-551977

10 места от любими телевизионни сериали

21.04.2016 от admin

Сериалите са неизменна част от живота на повечето хора. С този списък ви представяме някои от любимите ни и запомнящи се места,  снимани в телевизонни шоута:

 

1.Game of thrones. Kings Road

Както лорд Едард Старк (в ролята – Шон Бийн) казва в едноименната новела:
„Тези дни, морето е по-безопасно от Kings Road“. Това може да е вярно
за сериала, но Кралският път е сниман в неустоимо красивите Dark Hedges в Северна
Ирландия, които са абсолютно безопасни, а посетителите могат да се разхождат
свободно.

northern ireland

Интересен факт: Буковите дървета са засадени през XVIIIв.

2.Mr.Robot, Evil Corp Headquarters

В пилотния епизод на сериала, главният герой Елиът отива в централния офис
на корпорацията, за да му предложат работа. Това, което аудиторията може би
не знае е, че плашещата сграда е всъщност истинска и се намира в Ню Йорк на
135. E 57th Street.

Mr.Robot-E-Corp-NYC-tv-places-TVGO1215

 

3.Breaking Bad: the White House
Домът, където известният учител се превръща в цар на наркотиците е реално и се намира на 308 Negra Arroyo Lane in Albuquerque в New Mexico. Мястото
е толкова популярно, че се е наложило да бъдат сложени камери за наблюдение.
Къщата дори има своя страница в Yelp – http://www.yelp.com/biz/walter-and-skyler-whites-house-albuquerque
Съдейки по коментарите на посетителите – няма проблеми да си направиш снимка пред
емблематичната къща, но надали ще можете да влезете вътре. И един съвет – не хвърляйте пици
на покрива, по молба на създателя на сериала – Vince Gilligan.

breaking bad
4.True Blood: Bill’s House
Точно като главният герой Бил Комптън, изигран от Stephen Moyer, плантацията
Roseneath – къщата на вампира, е около 150 годишна. Още едно съвпадение?
В шоуто Бил е войник в Гражданската война, а историята доказва, че плантацията
е служела за болница за ранените войници. Намира се на 5030 Highway 5 в Глостър, Луизиана.
Собствениците на имота отказват бъдещи снимки, несъгласни с противоречивата
концепция на сериала. Ето защо се е наложило продуцентите да построят реплика
в Санта Моника. Към момента плантацията е собственик на 150 говеда.

BillsHouse-Ellie

5.The Sopranos: Holsten’s
Истинският фен на хитовия сериал Семейство Сопрано може винаги да познае
къде е вечерята от скандалния финал на шоуто. Holsten’s Brookdale Confectionaery Ice Cream Parlor – http://holstens.com/.
Toва е истинско заведение, намиращо се в Bloomfield, New Jersey. След като
актьорът, играл Тони Сопрано почина през 2013г., заведението пази резервирана
масата, на кяото е вечерял героят в продължение на месец. Тя е заета и всяка
събота, когато автобусът от Soprano’s tour спира там. Ако попаднете в заведението не
забравяйте да пробвате сладоледа.

sopranos

6.Sabrina the Teenage Witch: The Spellman House

Сабрина – Малката вещица е един от любимите детски сериали от 90те. Кой не
помни това място, пълно с гардероби, водещи към други светове и най-готините
лели, разбира се. Нека не пропускаме и говорещата котката Салем. В реалността, къщата е
превърната в офис – 64 E. Main St in Freehold, New Jersey. Въпреки че в нея се помещават много офиси желаещите могат да обиколят, стига да пазят тишина.

sabrinas house

7.Downton Abbey
Може би едно от най-разпознаваемите места е Highclere Castle в Западен Беркшир,
Англия, където се снима и по-голямата част от сериала. В него дворецът е резиденция
на графа и неговото семейство в Грантхам. За този имот реалността не е много
по различна. Дом е на осмия граф на Карнарвон и неговата съпруга. Сградата е
отворена за посещение за 60-70 дни всяка година. Посетете уебсайта им за повече информация –
http://www.highclerecastle.co.uk/visting-us.html.

crystal-cruises-downton-abbey-land-programme

8.Sherlock: Sherlock’s Apartment/Speedy’s Café
Иконичният апартамент на Шерлок Холмс и доктор Уотсън се намира на 221B Baker St,
всъщност е сниман на 187 North Gower Street in London. Точно както в сериала,
апартаментът е разположен над Speedy’s Café, откъдето можете да си
вземете кафе, снакс и ако наистина сте късметлии  – да видите Benedict Cumberbatch
и Martin Freeman да се снимат в нов епизод.

Sherlock-London-Speedys-tv-places-TVGO1215

9.American Horror Story: Murder House
Кой би забравил страхотното и обитавано от духове имение, с което започват
сериите? Познато в сериала като Murder House, къщата е дом на много духове,
търсещи покой. Докато в сериала е закупена на ниска цена, заради убийство, то
в реалния живот е продадена за 3.5 милиона долара. Можете да спрете и да огледате
имота, намиращ се на 120 Westchester Place in Los Angeles, но тъй като вече
е частна резиденция, надали ще успеете да надникнете вътре.

murderhouse

10.Friends: Monica & Rachel’s Apartment
Невероятно големия апартамент на Моника и Рейчъл в Ню Йорк се намира в Greenwich Village,
както е посочено и в сериала. Сцените, в които се вижда интериорът са записани
на отделна сцена, тъй като Приятели е сниман пред публика през 90те. Апартаментът е разположен на Grove and Bedford St, където феновете на сериала често си правят селфита.

800px-Friends_Apartment_New_York_869395563

 

Източник: www.travelandleisure.com/

5 безплатни приложения за пътуване

10.03.2016 от admin

Никой няма нужда от смартфон, пълен с приложения, които не се ползват.  Ето защо тази статия има за цел да ви помогне със smartphone пътуването, така че да бъдете добре информирани.

 

1. PackPoint

Ако сте от хората, които оправят багажа си в последния момент и винаги забравяте по 1-2 неща, PackPoint ще стане със сигурност един от най-верните ви приятели. С него няма да забравите основното ви, нужно за приятно пътуване.

best-travel-apps-packpoint-packing-list

Защо го харесваме:

Избирате типа пътуване – бизнес или почивка, дата и дестинация. Веднага след това ще можете да изберете каква е основната дейност, която ще извършвате – дали ще снимате, почивка край морето, плуване или нещо друго. На базата на тези критерии, включително и прогнозата за времето, приложението ще изготви списък от основни вещи. Приятелски интерфейс със симпатични графики, които са приятни за окото.

Съвместимо с: iOS/ Android
Алтернатива: Travel List

 

2. TripIt

Това приложение е нещо като джобен туристически агент. Систематизира информация от вашите имейли за полети, хотели, рент а кар, резервации и ги поставя в календар. Лесно е, просто трябва да препратите всички вашите имейли  до посочения имейл адрес, и приложението ще свърши останалото. Ако не пътувате сам лесно може да споделите плановете с останалите, което прави приложението полезно за групови пътувания.

tripit-travel-apps

Защо го харесваме:

Имате достъп до вашите планове, дори когато не сте на линия. Достъпна е и през уеб. Има допълнителни възможности като карти, прогноза за времето, предложения за забележителности за дестинацията, която сте избрали.

tripit-ipad2

След като синхронизирате имейла с приложението – планът на вашето пътуване ще бъде генериран.

Съвместимо с: iOS/ Android

 

3.Rome2Rio

Когато за първи път попаднахме на Rome2Rio се влюбихме в него на момента. В общи линии ви помага да стигнете от точка А до точка B по възможно най-ефективния начин. Какъвто и адрес да търсите – приложението ще ви покаже всички възможни начини да се доберете до него – влак, автобус, ферибот, самолет с ориентировъчни време и цени.

rome2rio-travel-app

Защо го харесваме:

Изключително прецизно информира за време, спирки и цени. Ако попаднете в непознат град лесно може да проверите какъв транспорт да хванете и колко ще ви струва.

Съвместимо с: iOS

4.TripAdvisor

Разбира се, всички са чували за TripAdvisor и се обзалагаме, че сте го ползвали десетки пъти, но това което може би  не знаете, че през приложението можете да си свалите пътеводител на града + карта и да ги ползвате, дори и да не ползвате интернет. За да направите това – трябва да отидете на секцията – Download cities на основната страница на приложението. Има над 300 налични града, сред които ще се появяват постепенно и нови.

tripadvisor-city-guides-travel-apps

Защо го харесваме:

Най-вече защото можем да ползваме градските пътеводители и карти, дори когато сме Offline. Обикновено интернетът извън границите на страната е скъп. Ето защо това е чудесен вариант да видите града. Добавете факта, че за тези пътеводители са допринесли хиляди хора със снимки, ревюта и препоръки.

Съвместимо с: iOS/ Android

5.Google Translate

Преводачът може да бъде много добър инструмент за помощ при учене на чужд език, но ако трябва да гледаме реалистично – Google Translate е най-практичен, когато трябва да преведете думи и откъслечни фрази по време на своето пътуване. Примерно – може да отворите камерата си и да задържите върху някой текст – като пътен знак или меню – Google ще ги преведе моментално. Основно приложение, който всеки пътешественик трябва да притежава.

 

google-translate-travel-app

Защо го харесваме:

Вече е възможно да се свалят езици на телефона чрез приложението Google Translate и да се ползват offline. Google translate може да превежда автоматично двустранно реч на над 40 езика.

Съвместимо с: iOS/ Android

 

 

 

 

 

 

15 малко популярни места сред туристите

25.02.2016 от admin

Най-известните градове в света оставят в туристите множество впечагления! Ярките светлини на мегаполиса, калейдоскопът от забележителности, морски развлечения  и много други. Но във всяка страна, както и в театъра, със сигурност най-същественото си остава зад кулисите. Напускайки ределите на столичните градове, ние откриваме обичаите на местното население, малките улички на красивите села, необичайната структура на миналите векове, прекрасни етнически къщи и невероятни кътчета,  създадени от природата.

Сайтът AdMe.ru е приготвил за вритуалните пътешественици 15 провинциални и малко известни места на масовия турист, които разкриват истинският  характер на държавите.

1. Ивоар, Франция

2. Остров Кенгуру, Австралия

4. Албарасин, Испания

6. Остров Хоккайдо, Япония

7. Каменното село Монсанто, Португалия

8. Каньонът Fjaðrárgljúfur, Исландия

Каньонът Fjaðrárgljúfur  се намира в югоизточната част на Исландия – едно невероятно творение на природата. Девствена природа на Исландия може да спре дъха на всеки пътешественик. Каньонът  на реката се е образувал след ледниковия период. Дължината му е около 2 км и дълбочина 100 м. А разходката по протежение на реката и истинско приключение, което всеки трябва да преживее поне веднъж!

9. Алберобело, Италия

10. Буковата алея, Ирландия

Тези букови дървета растат в близост до село Армой в графство Антрим, Северна Ирландия. Техните тясно преплетени клони местните жители наричат „Тъмната алея“. Това зашеметяващо „авеню“ е засадено в семейство на Стюарт преди 3 века. Тяхната цел била да впечатли всички влизащи в имението, което днес е голф клуб. Местните хора разказват, че призракът на прислужница в имението на Стюард, загинала при трагични обстоятелства, броди по алеята – мълчаливо се движи по нея и изчезва, след като стигне последното дърво от нея. Освен хиляди туристи, Омагьосаната гора привлича и множество фотографи, които наистина успяват да направят потресаващи снимки на омагьосаната алея – обвита в булото на мъглата или пък с играещи слънчеви лъчи.

 

11.Скалното селце Кандован, Иран

12. Хобитън, Новая Зеландия

13. Езерото Титикака, Перу/Боливия

14. Остров Гастелугаче, Испания

Остров Сан Хуан де Гастелугаче е разположен на брега на Бискайския залив на границата на испанското крайбрежие в Страната на баските. Намира се в близост до градовете Бакио и Бермео. Той се свързва със сушата посредством тесен път, на който са изградени 237 стъпала. На островът има манастир, който е на близо 11 века. Прекрасната панорама се запомня завинаги, а пръските от лазурните вълни и свежият полъх изпълва всеки, който посети острова със специална енергия.

15.Шефшауен – Синия град, Мароко

Шефшауен или още наричан „Синият град“ е разположен в по склоновете на планитата Риф в североизточната част на Мароко. Той е главен град на провинция със същото име и е известен със своите сгради в нюанси на синьото. Тук пред посетителите се разкриват разкошни пейзажи, древна архитектура и произведения на изкуството. И все пак основната атракция си остават ярко боядисаните в синьо сгради. Нюансите варират от светло синьо до тъмно лазурно. Тук пътешествениците ще могат да се потопят в една истинска ориенталска приказка.

Източник: http://www.adme.ru/svoboda-puteshestviya/15-neturisticheskih-mest-gde-viden-nastoyaschij-harakter-kazhdoj-strany-1191710/ © AdMe.ru

10-те най-хубави места в Италия

22.02.2016 от admin

Малко места по света могат да се похвалят едновременно с невероятно изкуство, архитектура, музика, храна, природна красота.

И надали е лесно да се направи класация на някои от най-добрите такива места. Тя зависи от предпочитанията и усещането на всеки отделен човек.

Едно от тези места, които съчетават всики дадености, е Италия. Още на първата секунда всеки може да се сети за прекрасно място в страната, където е бил – в Рим, Ватикана, Тоскана, видял е Колизеума, пил е местно вино, опитвал е местната храна, бил е на опера в Ла Сала, пазарувал е в Милано…

Все пак туристическият сайт CondeNastTraveler.com е решил да рискува и да подреди 10-те най-красиви места в Италия, събрани по впечатленията на читатели.

Вижте кои са те и дали ще съвпаднат с вашите предпочитания:

1. Позитано


Това китно градче на залива Амалфи е едно от най-красивите в Италия.

2. Област Кианти


Да, тук расте гроздето за едно от прочутите червени италиански вина. Разходката из Кианти сред лозята и обрамчените с кипариси пътища, златни поля и зелени хълмове ще ви остави без думи. Едно от най-красивите места в Тоскана.

3. Вила Руфоло, Равело


От красивата вила от 13-и век над залива Амалфи ще се насладите на удивителна гледка.

Градината винаги е разцъфнала, а всяко лято се провеждат концерти на открито, вдъхновени от Вагнер.

4. Базиликата Св. Петър, Ватикана, Рим – през нощта


Пропуснете навалицата във Ватикана през деня и се насладете на ренесансовата архитектура на папската базилика вечер.

5. Фонте Гая, Сиена


Внушителният фонтан е един от най-красивите в Тоскана, намира се в центъра на Пиаца дел Кампо – главният площад на Сиена.

6. Манарола, Чинкуе Тере


Малкото рибарско градче в Лигурия е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, в което попадат и петте земи (от италиански – чинкуе тере). Името се отнася до петте селца, свързани помежду си с пешеходна пътека –  Риомаджоре (Riomaggiore), Манарола (Manarola), Корнилия (Corniglia), Вернаца (Vernazza) и Монтеросо ал Маре (Monterosso al mare).

7. Венеция по залез


Ранната вечер е идеалното време да се насладите на невероятната красота на това архитектурно чудо – Венеция. Слънцето се отразява във водата и хвърля отблясъци, които, съчетани с плисъка на вълните, превръщат изживяването във вълшебство.

8. Галерия Виктор-Емануил, Милано


Невероятна архитектура, невероятна мода, страхотна храна – това ще откриете в прочутия търговски център в Милано.

9. Остров Капри


Това е най-бляскавият италиански остров. От скалите Фаралиони, през изумрудените морски води, до разноцветните сгради – той е наслада за всички сетива.

10. Остров Бурано


Китният остров във венецианския залив е известен със своите фини дантели и разноцветни пъстри къщи. Усещането да попаднеш тук е като в живописна приказка.

Източник: http://www.economic.bg/

 

Български обекти под закрилата на ЮНЕСКО

15.02.2016 от admin

Стратегическото разположение на България като кръстопът между Ориента и Европа е причина днешната и територията да е населявана от различни култури – траки, гърци, римляни, българи, славяни, византиици, османци и т.н. Всички те са оставили богато културно наследство, което днес България с гордост показва на своите гости. Това богатство, естествено, е оценено от Организацията за образование, наука и култура на ООН-ЮНЕСКО. Паметниците под закрилата на ЮНЕСКО в България включват седем културни и два природни обекта, както и два феномена в списъка с нематериално наследство.

 

Боянската църква

Включена в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Боянската църква е средновековна църква в квартал Бояна в София. През XI в. тук е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. Боянската църква е най-забележителният паметник на българската средновековна живопис. Същевременно тя е един от най-добре запазените и интересни наши архитектурни паметници от епохата на феодализма. Тази църква е единственото оцеляла до наши дни част от Боянската крепост. Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква – източната, е строена през Х и ХI в. Пристроената към нея през ХІІІ в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХІV в. от камък и стои твърде чуждо към другите две. Ценни стенописи от 1259 г. с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян, “братовчед царев, внук на сръбския крал Стефан”, и съпругата му Десислава, а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван II Асен и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарие. Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък. В много от религиозните сцени са изобразени черти от тогавашния народен бит. Стенописите имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.

001

Ивановски скални църкви

Включени в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе, до село Иваново. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.  Представляват комплекс от около 20 броя средновековни църкви, параклиси и килии, разположени в пещери, издълбани в отвесните склонове на долината на река Русенски Лом. Комплексът е обитаван през 13 – 17 век от монаси, много от които са били граматици и книжовници. От 13 век са датирани параклисът  “Господев дол” и Затрупаната църква. Запазени са средновековни стенописи. Стенописите по стените на църквите са от различни периоди. В Затрупаната църква има портрет на цар Иван Асен II като ктитор, а ктитор на “Църквата” е цар Иван Александър. В последната са съхранени уникални стенописи в стила на Търновската и Цариградската живопис от XIV в., характеризираща се с изключителна изразителност, движение на образите и драматизъм в изобразяването на Христос. Най- значителна от скалните църкви е „Св. Богородица“. Предполага се, че цар Иван Александър (1331-1371 г.) е неин дарител и основател. Тя е издълбана в скалата на 38 метра височина, а сред сцените и са: “Животът на Йоан Кръстител”, “Обесването на Юда”, “Страстта Христова”, както и образи на светци. В  нея, също така, има ктиторски портрет на цар Иван Александър, държащ в ръце модела на църквата.

 

ivanovski_skalni_manastiri-1024x683

 

Казанлъшката гробница

Включена в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Казанлъшката гробница е рядко свидетелство за строителното майсторство на траките и за живописното изкуство през елинистическата епоха. Тя е най-старата и единствена със запазени живописи в Европа. Разположена в могила близо до град Казанлък, Казанлъшката гробница е открита случайно през 1944 година при изкоп на противобомбено скривалище. Оказало се, че вместо естествено възвишение, това бил изкуствен насип върху гробница. Датира от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр.Хр. Състои се от предверие,  коридор (дромос), куполна гробна камера (толос), изградени от тухли и камък. Извества е със стенописите – най-добре запазените у нас и с най-висока художествена стойност, свързани с тракийското изкуство. В коридора са изписани бойни сцени, в камерата е уникалната сцена  на погребалното угощение и символичното  изпращане на починалия тракийски владетел, съпроводено от три препускащи  колесници. Гробницата е била ограбена още в древността – разбити били вратата и преддверието. Всички скъпи предмети, които по обичая са поставяни при покойника са откраднати – златни и сребърни съдове, накити и украси за коне и колесници. На пода на коридора са открити само крив тракийски нож и железен връх на копие. При пресяването на пръстта са открити, обаче, сто и четиридесет миниатюрни полусферични копченца и позлатени глинени цветчета – вероятно от украсата на скъпа женска дреха.

 

 

915782

 

Мадарски конник

Паметник, включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Мадарският конник е най-забележителният паметник в Националния историческо-археологически резерват „МАДАРА“. Намира се само на около километър и половина от село Мадара и на 20 км от Шумен. Уникалният скален релеф, изсечен на 23 метра височина, през VIII в. сл. Хр., а размерите му са 2.6 м на 3.1 м. Паметникът изобразява конник в естествена големина, лъв, куче и надписи на гръцки език около фигурата на конника. Конникът е с връхна дреха до коленете. С лявата ръка държи поводите на коня, докато с дясната ръка е хвърлил копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на конника е пъхнат в стреме, на гърба си носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие има знаменце, а зад коня – тичащо куче. Предполага се, че картината изобразява хан Тервел като победител. Тя напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Така детайлите подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа.

Мадарския конник е само част от националния историко-археологически резерват “Мадара”. Свързан е със създадения от хан Омуртаг на терасата под скалите голям култов комплекс, включващ: езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера наречена “Пещерата на нимфите”, където в древността траките почитали своите божества. В резервата са открити праисторическите култови фигурки и оброчни плочки, посветени на: Трите нимфи, на Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и др.

Релефът има огромно културно и историческо значение не само за страната ни, но и за целия свят. Това се потвърждава от включването му през 1979 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Районът около Мадарския конник е изключително богат на исторически забележителности. Наблизо се намират и старите български столици Плиска и Преслав.

 

2800936039_d756abc082_b

 

 

Рилски манастир

Включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

Най-големият манастирски комплекс в България. Разположен е на 3 км източно от град Рила в едноименната планина. Основан е през 10 век от св. Иван Рилски или от учениците му. Скоро след това манастирът се превръща в обект на поклонничество и щедри дарения от страна на владетелите. Бурната история на страната е оставила отпечатък и върху манастира. Той неколкократно е разрушаван и възстановяван. Най-старата запазена постройка е каменната кула, изградена през 14 век от феодала Хрельо Драговола. Останалите сгради са от началото на 19 век. Жилищните крила с килиите затварят обширен вътрешен двор, в средата на който, до средновековната Хрельова кула, се издига главната манастирска църква „Света Богородица“.

Суровият крепостен вид на външните манастирски стени контрастира с жизнерадостната архитектура на църквата и ажурните открити галерии (чардаци) пред килиите. В четириетажните жилищни крила има над 400 килии, четири параклиса, гостни стаи за поклонниците, манастирска готварница (магерница) с оригинална конструкция. Според надпис на фасадата главната църква е построена 1835 от майстор Павел Иванович. Тя е трикорабна, с три големи купола по надлъжната ос и два по-малки върху страничните параклиси. Разнообразието от форми и обеми е допълнено от богатата цветна гама на строителните материали и стенописната украса. В изписването на храма участват зографи от Банската и Самоковската художествени школи.

Единствен Захари Зограф подписва и датира стенописите си (1844). Централният иконостас, който прегражда олтарното пространство, е внушителен. Дърворезбата, дело на Атанас Теладур (1839) е с високи художествени качества.

Рилският манастир е едно от най-важните културно-просветни и книжовни средища в българската история. Той достига голям книжовен разцвет през втората половина на 15 век, когато в него работят изтъкнати книжовници. Днес в манастира се съхраняват ценни български писмени паметници – около 250 ръкописни книги от 11 – 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.

7409295508_e85f6f1071_o

 

Несебър

Включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.
Старият град Несебър е разположен на малък полуостров в Черно море и чрез тесен провлак се свързва със сушата. Тук са запазени ценни паметници от всички епохи на неговото хилядолетно съществуване – стари крепостни стени от Римската епоха и Средновековието, византийски и старобългарски църкви, старинни къщи от XVIII и XIX век. Стотици котви, извлечени от крайбрежните води, показват значението му като търговско пристанище. Скъпи и изящни предмети са открити при разкопки, а надписи, скулптури и декорация свидетелстват за устройството на града, за културните институции, за храмовете.
Селището възниква през къснобронзовата епоха и става укрепен тракийски град под името Месембрия. В края на 5в пр.н.е. е гръцка колония, заселена с дорийски преселници. През елинистическия период настъпва разцвета на града, който продължава няколко столетия- до началото на римското владичество през 1в пр.н.е. По време на римската епоха има второстепенно значение. След преместването на столицата от Рим в Константинопол  обаче от далечна периферия Несебър се оказва почти в центъра на империята. През 5 и 6в градът бива отново опасан с дебели крепостни стени. През 812г хан Крум превзема Несебър, след което градът неколкократно е владение на България и Византия. Несебър влиза в пределите на Втората българска държава по времето на цар Теодор Светослав и става един от нейните важни центрове. Разцвет преживява по времето на цар Иван Александър. От този период са издигнатите в града многобройни църкви. В края на 14в е завладян от турците. В средата на 19в градът бележи нов възход.
През 1366г., привлечени от богатствата на града, в него нахлуват кръстоносци. През 1453г Несебър пада под турска власт, тогава търговията и риболовът остават главни занятия. Появява се едно ново архитектурно богатство, с което е известен Несебър – старите двуетажни къщи. Те се характеризират с това, че първият етаж е от плътен каменен градеж и служи за стопански цели. Там са съхранявали риба, инструменти, както и бъчвите с вино. Понякога има отделни помещения за прислугата и кухня. Тясно грубо стълбище води към втория етаж, който е с еркерна конструкция и има живописна дървена обшивка и множество прозорци. Това е същинското жилище. По-заможните граждани са отделяли помещения за баня и тоалетна. Къщите са били белосвани отвътре. Отвън стените са покрити с дърво за защита от вятър. Дървени подпори опасват каменната конструкция на първия етаж и служат за подпора на еркерните прозорци. Много от тези къщи са реставрирани и обявени за паметници на културата. Реставрирана е и старата крепостна стена и портата, през която се е влизало(тя е част от най-старата крепост). Градът е обявен за град-музей.

nessebar3 Свещарска гробница Включена в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1985 г. Намира се в североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари, на 5 км северно от Исперих и на 34 км североизточно от Разград. Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Глинина могила край селото. Заедно с другите две изящни по-малки гробници – близнаци, тя образува единен архитектурен комплекс, създаден в последните десетилетия на IV и началото на III в.пр. Хр.
Времето на построяване на Свещарската гробница – края на ІVв. пр. Хр., съвпада с периода на голям политически, икономически и културен разцвет на древнотракийските племена гети. Богатата украса и съвършена архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля, за когото е била изградена в съседство с неговата столица. В района е съществувала силна строителна и художествена школа, умело съчетавала елинистическите концепции с местните тракийски религиозни и художествени идеи.
Това е царска гробница, състояща се от коридор и три квадратни сводести камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко направено от скъпи метали е разграбено още в древността. В централната гробна камера са поставени две каменни легла, над богатата релефната украса е изобразена сцена с култов характер, пресъздаваща обожествяването на знатен тракиец. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете. Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури) Кариатидите са застанали с вдигнати ръце.и са високи по 1.20м. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетеля, за когото е била предназначена гробницата е починал внезапно. Ръцете на някои от кариатидите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда. 640px-SveshtariTumulus

 

Национален парк Пирин

Включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

 

Заради неповторимото биологично разнообразие и забележителните природни образувания на Пирин, правителството на Република България е определо над 40 000 хектара от планината за защитена територия – Национален парк „Пирин“. Това късче природа е безценно българско и световно богатство, включено в програмата „Човек и биосфера“ и в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Национален парк Пирин заема значителен дял от красивата Пирин планина, която славяните при заселването си оприличават на своя бог Перун и чието име е в основата на съвременното й наименование. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф. Вековни гори, удивителни мраморни върхове-гиганти, страховити бездни на циркусите, изумрудени езерата,мъхави еделвайси и бистри реки представляват естествен пейзаж и среда за обитаване от животни като диви кози, сърни, мечки, диви котки и вълци и др.

Релефът на Пирин планина е разнообразен и включва добре изразена високопланинска част, осеяна с множество езера, гористи планински ландшафти, които определят уникалното фаунистично богатство в планината.

Растителният свят на Пирин e място, където природата е разгърнала щедро своето майсторство. Пирин е една от най-оригиналните във флористично отношение наши планини. Тя се характеризира с изключително растително разнообразие и висок процент на ендемичния компонент. Съчетанието от различни климатични условия, релеф и почви, са обусловили забележително растително разнообразие на територията на Нaционален парк “Пирин”. В състава на горите на територията на Национален парк „Пирин” участват 16 дървесни вида, като някои от тях са ендемични видове, други са с особено консервационно значение, или представляват едни от най- големите запаси на съответния дървесен вид в Европа или в България.

В Национален парк „Пирин“ са установени 2091 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви и др.). В това число са включени 294 редки вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове. От гръбначните животни се срещат 247 вида. Това включва 6 вида риби, 8 вида земноводни, 11 вида влечуги, 159 вида птици, 45 вида бозайници.

pirin

 

Национален резерват Сребърна
Включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

Езерото Сребърна е разположено край река Дунав, на около 18 км западно от град Силистра, Североизточна България. Неговата уникалност произтича от факта, че е главна „спирка“ по т. нар. Via Pontiсa, най-важното миграционно трасе на прелетните птици между Северна Европа и Централна Африка.

Резерватът е една от най-интересните влажни зони в Европа с изключително разнообразие на растителни и животински видове.

Цялото езеро е обрасло с тръстика и други водолюбиви растения. Флората е представена от 67 вида висши растения, част от които са рядкост за Европа. В резервата се срещат 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и десетина вида риби, между които щука, каракуда, червеноперка и т.н. Сред защитените видове в него са: видра, ондатра, езерен рак, обикновена костенурка, воден плъх, бял лопатар.

Микроклиматът, флората, фауната и другите условия на Сребърна я превръщат в истински рай за пернатите. Тук гнездят над 100 вида птици – къдроглав пеликан (единствената колония в страната и най-голямата на Балканите), малък корморан, чапли, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, червен ангъч, сива гъска, патици, потапници, гмурци, тръстиков блатар, рибарки, синьогушка, мустакат синигер и др.

211_54_a4f46f00

 

Бистришките баби

Включени в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г.

Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се по целия свят с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска и Галина Танева. Песните им се характеризират с архаична полифония, танци и обичаи от Шоплука. Диафонията (или известна още като шопска полифония) е специфичен вид полифонично пеене, при което един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас, придружавайки така водещите певци. Танцьорите са облечени в народни носии и играят хоро в кръг, чиято посока обикновено е обратна на часовниковата стрелка. Въпреки разнообразните стъпки, едно е характерно – музикалният и танцовият ритъм не са в синхрон.

bistrishki_babi

 

Нестинарството

Включено в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г.

Нестинарството е древен обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи. Има различни възгледи за семантиката на името αναστενάρια, анастенария (на гръцки) или „нестинарство“ (на български). Според някои, името идва от гръцката дума „анастенагмос“ – въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото „(х)естиа“ – огън.

В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.

firedance12

 

 

 

Източници:

http://whc.unesco.org/

http://www.paylessbg.com/

http://www.bulgariaholidays-bg.com/

 

Румъния – Замъкът на Дракула, Букурещ и Синая

05.02.2016 от admin

Северната ни съседка Румъния, макар и на „една ръка разстояние“ не е особено популярна дестинация сред българските туристи. Разбира се, надяваме се това да се промени, защото Румъния определено има с какво да впечатли всеки един посетител – от невероятната си природа, в частност красивите Карпати и морски курорти, до богатата си история и трансилвански легенди. Няма да се спираме на историята на Румъния, но ще ви разкажем за по-известните местенца там.

Девствената природа е едно от основните привличащи туристи богатства на страната. Карпатите, които освен Румъния, обхващат още Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна и Сърбия. Дълга е около 1500 километра. Образува изпъкнала на североизток дъга и остър завой на югоизток. В Карпатите има 2 национални парка – „Ретезат“ и „Татрански“, които са подходящи за туризъм. Има чудесни условия за ски, като популярни курорти Лаку Рошу, Синая, Азуга, Бущени, Предеал, Борша, Пояна Брашов. Балнеотуризмът също е популярен. По-известни балнеокурорти са Бъиле Тушнад, Борсек и Ковасна. Морският туризъм е много добре развит. Сред най-популярните румънски курорти са Констанца, Мамая, Мангалия, Нептун, Ефорие, Костинещи, Нъводари, Вама Веке и други.

Carpathian1

 

Най-популярния град в Румъния, разбира се, е столицата Букурещ. Намира се само на 75 км от Русе и е с население около 2,5 милиона души. Румънска легенда разказва, че градът е основан на бреговете на река Дъмбовица от пастир на име Букур. Това име буквално означава „забавление”. Eдин ден, докато овчарят пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла. Тя объркала Букур и той се загубил. Единственото, което му оставало, било да се моли на Господ. Помолил се овчарят и станало чудо — мъглата се вдигнала. В знак на признателност Букур построил малък параклис. Не след дълго около божията обител се заселили хора. Така се родил днешният град Букурещ. В емблема на града се е превърнал Палатът на парламента, който е втората по големина административна сграда в света след Пентагона. В проектирането му са участвали 700 архитекти, а в изграждането му – над 20 000 работници. Парламентът, със своите 12 надземни и осем подземни етажа, е продукт на мегаломанията на Николае Чаушеску. Букурещ е наричан още „Малкият Париж“ заради приликата си с френската столица – архитектурата от ХІХ век, протичащата река и Триумфалната арка. От университет Пиата (Piaţa Universităţii) повечето забележителности на Букурещ лесно могат да бъдат разгледани. Например авеню Калеа Викториеи (букв. Пътят на победата; Calea Victoriei) е отлична отправна точка, особено за пазаруване. Разходката в тази част на града е най-добрият начин да го разгледате, но не се страхувайте да се отправите по – на север, изток или запад, за да откриете още от съкровищата на Букурещ. Разходете се по обсипаните с дървета улици, за да се потопите в автентичното фолклорно изкуство и да пробвате разнообразната международна кухня.

Други забележителни сгради в Букурещ са Дворецът „Котрочени”, в който се помещава президентската администрация, Дворецът на Патриаршията, Войводският дворец – един от най-старите паметници от времето на феодализма, запазен в оригиналния си вид. Сградата на Съдебната палата е построена през 1895 г. като копие на Двореца на правосъдието в Париж. Триумфалната арка в Букурещ е открита през 1936 г. в памет на храбростта на румънските воини, сражавали се през Първата световна война. Едно по-различно преживяване предлага Музеят на селото, който се намира в северната част на Букурещ, край езерото Херастръу. Там на площ от над 100 000 кв. м са изложени 272 автентични селски къщи, ферми и дворове от цялата страна.

bucharest-2

1

arch-87239_1920

1309651_634_354

5748153654_cfacb05aa0_b

ff252fd98c855dda4226564648037a25

 

Синая – приказният град.

Румънският курортен град Синая възниква около малък манастир със същото име, за да се превърне в един от най-старите и най-популярни курорти в Румъния в днешно време. Градът е на около 800м надморска височина, отстои на около 120 км от румънската столица Букурещ, на около 50 км от Брашов, на около 10 км от историческата област Трансилвания и на около 520 км от българската столица София.  Синая се намира на територията на обширен природен парк, чиято растителност е под строгата закрила на румънските власти. Въздухът има изключително благоприятно въздействие върху човешкия организъм, а няколкото минерални извора в околностите привличат туристите с лековитата си вода. Градът е подходящ както за почивка и рекреация, така и за любителите на ски спортовете, планинските преходи и скалното катерене. Наред с изключително благоприятните за практикуване на всякакви спортове природни условия, тук витае една много осезаема културно-историческа атмосфера. Тя ще ви обгърне още на прага на този неочаквано европеизиран и одухотворен румънски град и ще ви следва в спомените дълго време след като го напуснете. Както споменахме, градът възниква на това място заради Синайския манастир – построен в края на XVII в. Идеята за манастира хрумва на принц Михаил Кантакузин след поклонническото му пътешествие до всеизвестната планина Синай в Египет. Сградата била проектирана да служи едновременно като манастир и като укрепена крепост по пътя, свързващ Брашов и Букурещ. Красивият регион привлича вниманието на Краля на Румъния – Карол I от фамилия Хоенцолерн. През 1873 г. той построява в Синая замъка Пелеш като лятна резиденция на кралския род и по този начин, Синая се превръща в любимо лятно убежище за цялата румънска аристокрация.

Известни забележителности за града – на първо място, това е действащия и до днес манастир. Той разполага с богата колекция от религиозни предмети, икони, редки книги, керамика и порцеланови изделия, събирани в периода XVI – XIX в. Обитава се от възрастни монаси, облечени в традиционни одежди. Манастирски комплекс се състои от ниски сгради, ограждащи 2 вътрешни двора, където, в средата на всеки от тях, се издига по една църква. В манастира е открит първият религиозен музей в Румъния. Тук се пазят първата Библия, преведена на румънски (и отпечатана в Букурещ през 1688 г.), пищна колекция от икони, както и епитафия (надгробен надпис), избродирана в самия край на XIX в., която е със световно значение и е защитена от ЮНЕСКО.

Замъкът „Пелеш“, един от най-известните в Румъния, е построен през 1883 г. в германски ренесансов стил, с елементи от стиловете рококо, барок и мавритан, и кръстен на течащата наблизо река, днес той се смята за един от най-красивите и най-добре запазени замъци в Европа. Интериорът и екстериорът са богато украсени с дърворезби и сцени от опери на Вагнер, съхранени са скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, книги, гобелени, килими и книги, събирани от цяла Източна и Централна Европа. На входа ви очаква статуята на самия Карол I, а в градините – още статуи, фонтани и декоративни елементи.

Музеят „Джордж Енеску“ – един от най-великите румънски композитори и любимец на Кралската фамилия,  който обичал да прекарва летата си в Синая и днес неговата Вила Луминис е превърната в културна институция. Къщата е издигната през 20-те години на XX в. с пари от първото турне на музиканта в Америка и по лично изготвени от него планове. През 1947 г., Енеску, който близо 2 десетилетия живее в Париж, дарява вилата си на държавата, за да се използва като творческо и релаксиращо кътче от хората на изкуството. През 1995 г. тя е отворена като къща – музей, а през 2007 г. става филиал на Националния музей „Джордж Енеску“, ситуиран в Букурещ.

Казиното в Синая – отворено през 1921 г. по модел на легендарния си събрат в Монте Карло.

Замъкът „Пелишор“ – намира се недалеч от замъка „Пелеш“, тъй като са част от един и същ комплекс. „Пелишор“ е построен на прага на XX в. като резиденция за наследника на Карол I (негов племеник) – Крал Фердинанд и съпругата му Кралица Мери. В стил Арт Нуво, с интериор по австрийски модел, но с византийски и келтски елементи – личният стил на кралицата, която взимала активно участие в обзавеждането. От 2006 г. замъкът принадлежи на наследниците на кралската фамилия, които отказват да го продадат на държавата, за да продължи да изпълнява функциите си на музей – както се случи със замъкът „Пелеш“ и каквато е била първоначалната уговорка. Въпреки това е отворен за посещения.

zamaka_peles3

peles-990718_1920

7

ZY5VZ0

 

Брашов – сърцето на Трансилвания

Брашов се намира в центъра на Трансилвания, заобиколен от Карпатите, на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати и на 40 км от Синая.  От 23 август 1950 г. до 1960 г. градът се е наричал Сталин. Освен това е пряко свързан и с нашата история – там е учил Васил Априлов, а Петър Берон издава Рибният буквар. Градът изобилства от ренесансови, барокови и готически структури, които са добре запазени през вековете. Корените на модерния облик на града датират от 1211 година, когато рицарите от Тевтонския орден започват да строят върху древното селище Дакия. Много от защитните бастиони на града са добре поддържани и съхранени и свидетелстват за постоянната заплаха от вражеско нахлуване, която някога е битувала в Брашов. Влад Цепеш е избил 40 жертви на мястото към върха на планина Тампа, откъдето днес посетителите се любуват на панорамната гледка на града.

Градът е бил германска колония. Това е повлияло на архитектурния му стил. Немското му име е Кронщад. По времето, когато немците са владели града, румънските жители не са били признавани за граждани на Брашов, а православието е било извън закона в рамките на Трансилвания. След Втората Световна война, повечето немци, които не са били пратени в съветски лагери, са емигрирали в Западна Германия.

Площадът в центъра на града е осеян със заобикалящи го сгради с барокова и готическа архитектура. На Старинния главен площад се намира Старото кметство – сега исторически музей на Брашов. Първоначално сградата е била наблюдателна кула, но с разрастването на града е превърната в кметство. Реконструирана е през 1420 година. В дъното на площада се намира може би най-известната забележителност на града – Черната църква. Построена е около 1380 г. в готически стил. През 1689 година църквата е била частично разрушена от пожар, унищожил голяма част от града. Духовните паметници в Брашов се допълват с православната църква “Свети Николай”. Започната е в готически и завършена в бароков стил. До нея се намира сградата на първото румъноезично училище и статуята на първия печатар и румънски редактор – Кореси. Твърди се, че в Брашов се намира най-тясната уличка в Европа. Страда Сфории (Въжената уличка) е широка едва 1,20 м и първоначално е била използвана за достъп на пожарникарите. В Брашов ежегодно се провежда музикалния фестивал Златният елен.  В града е открита първата печатница и библиотека в Трансилвания. Там се издава и първият трансилвански вестник на румънски език.

С централното си местоположение, Брашов е идеална отправна точка за проучване на северната ни съседка. Разстоянията до няколко туристически дестинации като черноморските курорти, манастирите в Северна Молдавия и дървените църкви в Марамуреш са сходни. Също така града е най-големия в района на планинските курорти.

13

birds-eye-view-992819

800px-Brasov,_Piata_Sfatului

Biserica_Neagra,_Brasov,_Romania

 

На около 30 км от Брашов, на непристъпна 60-метрова скала, се издига замъкът Бран, свързван с многобройните легенди за граф Дракула. Замъкът е издигнат през XIV век, за да защитава Брашов от нападения. Макар да няма сигурни доказателства, че в този замък е живял Влад Цепеш (реалната историческа фигура, която стои зад митовете за вампира), се смята, че за известно време той е бил заключен в подземията му по време на османското владичество. В самия замък ще видите предмети на изкуството от колекцията на кралица Мария. Замъкът е построен от жителите на Брашов през XIII век, за да укрепят защитната граница между Трансилвания и Влахия. Там се е помещавала и митницата по онова време за конкретната граница. Дворецът търпи няколко преустройства през годините и често е използван за резиденция от разлчните крале и кралици.

sinaya_romania

Castelul_Bran233

 

Ако всичките тези места ви впечатлиха и ви се иска да ги посетите и видите лично, то можете да осъществите желанието си с нашата екскурзия до Румъния.

Източници:

https://bg.wikipedia.org

http://www.nasamnatam.com

http://travel.rozali.com/

http://www.dnes.bg/

http://www.globalen.bg

Бакшишите по света

02.02.2016 от admin

Попадали ли сте в ситуация, в която си хапвате доволно в ресторант някъде из западна Европа и идва моментът да си платите сметката. Какъв бакшиш да оставите? Ами сега?
Е, идваме на помощ с тези полезни съвети какъв е подходящият и приемлив бакшиш по света.

Но първо малко информация относно тази традиция: тя датира още от 18 век, когато английската аристокрация, търговци и магистрати са се срещали на чаени партита. Разбира се, всеки желаел да бъде обслужен с предимство. За целта поставял монета на малките дървени табли, които стояли на всяка маса. Върху таблата била изписана абревиатурата „T.I.P.S.“ („To Insure Prompt Service“), което в буквален превод означава „да се осигури бързо обслужване“.

Бакшишите по света:

Северна Америка – там бакшишът си е направо задължителен и е в размер на 10 до 20% от сметката. Заплатите на сервитьорите не са много високи в САЩ и Мексико и за това основно разчитат на бакшиша.

Централна Америка и Карибите – често бакшишът е включен в цената и не е необходимо допълнителен. Иначе общоприетото е 10% допълнително върху сметката.

Южна Америка – 10 до 15%. Но това зависи много от държавата, в която се намирате. Примерно в Бразилия таксата обслужване почти винаги е включена в цената, докато в Боливия е точно обратното и при тях добавянето на бакшиш е необходимо.

В Англия бакшиша е нещо традиционна и е около 10% от сметката.

В Ирландия таксата обслужване е в размер на 12,5% и обикновено е предварително добавена към сметката. Много важно – никога не оставяйте бакшиш на барман в Ирландия. Ако държите да му благодарите – купете му питие.

Италия – тук бакшишите не са популярни и на повечето места не ги очакват. Разбира се, в по-популярните туристически заведения няма да ви се разсърдят на малък бакшиш.

Германия – тук обикновено са включени 10% надценка за такса обслужване, но въпреки това, ще очакват допълнителни 5% върху сметката.

Среден Изток – при тях има включени 15% допълнително върху сметката, но все пак заплащането не е високи и винаги ще очакват още нещичко отгоре.

Африка – стандартно таксата обслужване е включена в сметката и е 10-15%.

В Азия не се очакват допълнителни бакшиши, освен в основните туристическите зони.

В Япония никога не оставяйте бакшиш, защото се счита за грубо и невъзпитано.

В Китай да оставиш бакшиш дори е незаконно! Хонг Конг, обаче, е изключение и е допустимо за туристите.

Австралия – това е друго място, където не трябва да се оставя бакшиш. В Нова Зеландия е допустимо, само при изключително добро обслужване и то основно по хотелите.

                        

Ирландия е свобода, щастие и вдъхновение

01.02.2016 от admin

Ирландия е щастие. Не само заради неизказаната красота на бреговете, скалите, остовите и долините, но и заради уникалната история, култура и митология. Всеки замък, тресавище или път
имат своя собствена легенда, която се предава от поколение на поколение.

Изглежда, че природата е създала „Изумруденият остров“ специално за хора, които обичат
уединението. Суровият климат и студените ветрове, самотните скали и дивата природа, допълнени от бурните вълни на Атлантическия океан, пазят това място от туристите.

Въпреки това, хората, нямащи търпение да открият Ирландия, няма да останат разочаровани:
винаги са добре дошли в известните ирландски пъб-ове за халба студен Guiness и музика на живо.

Ние решихме да се влюбим в Ирландия. Ето защо решихме да споделим с вас някои вълнуващи снимки от Ирландия:

 

Скалата Кашел е била дом на кралете от Мунстер за няколко века.

 

Въженият мост „Карик-а-Реде“.

Дъга над скалите Мохер към Атлантическия оекан.

Скалите на Мохер

 

Средновековният замък Ашфорд

Гледка към брега

 

Мостът на гигантите е уникално скално образувание от повече от 40 000 базалтови колони, резултат от избухване на вулкан в миналото.

Мост към звездите, Уиклоу

Островите Скелиг

Аврора над замъка Дънлус

Небето над хълмовете

Типично Ирландско лято

Полуостров Дингъл

Нощен Дъблин

Уиклоу

Замъкът Дунагор

Каунти Корк

Беара

Бенбулбин – голямо скално образувание

Голуей

Лох Суили